от Мария Луцова

Над 120 авторитетни учени от цял свят отличиха археолога Жени Танкова и Епископската базилика по време на престижния Международен конгрес по християнска археология, който се проведе в холандските градове Утрехт и Неймеген между 2 и 6 юли. Първата награда за представянето на един от най-значимите археологически обекти в България, с който страната ни кандадитства за вписване в Списъка за световното културно наследство на ЮНЕСКО, бе връчена след тайно гласуване от всички участници в престижния форум.

Красотата и научната стойност на Епископската базилика бе представена със специален доклад на археолога от Археологическия музей Жени Танкова и изкуствоведа д-р Станислав Станев от Института за изследване на изкуствата към БАН.

Много се гордеем с това признание, защото работата ни е оценена и то от колеги, които са специалисти по християнска археология. Те бяха впечатлени от всеки детайл на обекта – първо от размерите, интериорното оформление, мозайките, запазените структури на терена. Изключително уважение демонстрираха и към нас - изследователите.

Бяха силно респектирани от работата, която сме свършили за две години. Това е много радващо за екипа ни, защото тези колеги цял живот са работили на археологически обекти и са наясно за огромния труд, който е положен на Епископската базилика, разказа Жени Танкова.

Тя не скри, че се е почувствала изключително горда заради уважението и възхищението на колегите от цял свят за свършената работа от пловдивските археолози.

Освен безспорното признание за екипа от специалисти подобно признание на научната общност в световен мащаб е допълнителна подкрепа на кандидатурата на Епископската базилика и римското мозаечно наследство на Филипопол за вписване в Списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО.

Следващият конгрес на християнската археология ще бъде в столицата на Сърбия – Белград. Танкова и екипът й се надяват да участват пак и този път да представят завършената Епископска базилика, както и всички нови детайли от историята на древната сграда.

Презентацията ни в Холандия стъпваше само върху работата на обекта и тезите, които сме успели да докажем и можем да защитим с научни аргументи. За следващите научни форуми пазим още някои тайни, с които да впечатлим световната общност. Надявам се да успеем да докажем хипотезите си, каза Жени Танкова.

Работата в Епископската базилика продължава. Утре на обекта ще дойде комисия от Министерство на културата и представители на Археологическия институт, защото има малък проблем в северозападната част на комплекса. Има вероятност малка част от улицата, водеща от страдата Ирини до Базиликата, да бъде демонтирана, защото влиза в конфликт с фундирането. След това археолозите ще правят още няколко сондажи. Предстои реставраторът Елена Кантарева-Дечева да вдигне някои от мозайките, за да се излеят основите за защитното покритие.

Има вероятност археолозите да продължат работата си и догодина. Целта е изясняването на функциите на по-ранните структури, открити под Епископската базилика.

Като планировка сме ги хванали. Имаме някаква теза – че става дума за езически храм или важна обществена сграда, но това трябва да бъде доказано. Това ще допринесе за още по-голямата стойност на обекта заради напластяванията на различни периоди и различни сгради. Този ранен храм е със солидни размери. Планът на страдата е правоъгълен. Западният фасаден зид от по-ранния градеж е използван и от строителите на базиликата, а от юг и от север е дострояван.

В този езически храм е имало воден басейн, но това тепърва ще бъде проучвано, защото още не сме стигнали до входовото ниво на тази сграда. Това ще се случи при един от бъдещите сондажи и ще бъде много важно, защото ако подовото ниво е с водоизолираща мазилка, ако отвътре стените са измазани с такава мазилка, това вече ще е неоспоримо доказателство, че става дума за водно съоръжение вътре в рамките на храма, разказа Жени Танкова.

Археолозите разполагат с един огромен арсенал от архитектурен материал от мрамор, който категорично е много по-ранен от Базиликата – от 2-3 в. Този материал е преизползван от древните строители. Този материал говори за едно много богато оформление на по-ранната сграда. На друг елемент от мраморна чешма, археолозите откриха надпис, разчетен от Николай Шаранков. Става дума за списък на герусията – съвета на старейшините. Там той разчете името на касиера на герусията – Аврелий Полигер. В Епископската базилика са използвани четири елемента от тази по-ранна сграда, които а преизползвани и е оформена една огромна чешма.

КОНГРЕСЪТ

Международният конгрес по християнска археология е едно от най-авторитетните събития за научната общност, насочила интереса си към тази тематика. Първото му издание е от далечната 1894 г. в Спалето. Шест години по-късно домакин е Рим. Следват години на войни и конфликти и едва през 1932 г. събитието се провежда отново.

Тази година в Утрехт и Неймеген бе 17-ото издание на форума. След пет години домакин ще бъде столицата на Сърбия – Белград.