Църквата “Сурп Кеворк” първоначално е била Източно православна, посветена на Св. Георги Победоносец. Още през 1767 тази църква е била преотстъпена на Пловдивската Арменска Епархия. Това е единствената църква със странични отделения освен централния кораб: едно за жените и друго за мъжете. Към църквата е бил построен параклис. След няколко реконструкции храмът добива днешния си вид.

Пред и около църквата има обширен двор, който обгръща църковния комплекс в правоъгълник, като част от него служи и за училищен двор от времето, когато се построява то през първите три десетилетия на XIX в. Дворът откъм западната страна се опира на масивна, висока каменна стена.

В миналото дворът е бил предназначен за гробище на знатни и заможни арменци от общността, както и за свещеници и висши духовници, починали тук.

В църковния двор на празното пространство между църквата и някогашната църквица “Сурп Хач” стои запазен мраморен саркофаг с правоъгълна форма. Капакът му също е от мрамор и е подвижен.

През 1828г. с набраните средства от видните пловдивски благодетели  Хайрабед Чорбаджи, Татеос Ага, Манук Хинтлиян, Хаджи Гарабед и Аведис и др. се започват строителни работи по градежа на новата църква .Събаря се старата сграда, теренът се разширява, а градежът се извършва с дялани правоъгълни каменни блокове. Той е завършен на 26 октомври 1828г., а на 8 декември същата година е осветен от архиепископ Месроб от Одрин.

Тези родолюбиви арменци възлагат строителството на майстори от Мала Азия. В двора на същата се намира камбанария, изградена през 1850г. и преправена в арменски стил през 1930г.

Уникалното в храма е това, че аписът е облицован с фаянс от XVIII-XIXвек от Кютахия /днешна Турция/- център на арменските художествени занаяти. Така типичната облицовка днес е позната единствено в двата  арменски храма в Йерусалим и Пловдив.

Камбанарията на църквата, строена вероятно през втората половина на XIX в., по време на земетресението в 1928 г. е полусрутена. Новата камбанария се изгражда на същото място в ъгъла.

В дворчето пред параклиса “Тадей и Партений” към западната страна, близо до западното стълбище стои все още един кладенец, направен по поръка на знатен арменец, в памет на рано починалия му син. Кладенецът е построен на 5 май 1877  г.

В северната част на църковния двор се намира бившата сграда на училище “Св. Вартананц – Вараварян” с надпис по елипсовидна мраморна плоча на арменски език и годината на построяването му 1894 г.

През 1920-1922 г. прокудените от младотурското правителство арменски бежанци, в следствие на Геноцида от 1915 г. и гръцко-турската война донасят вярата си и спасяват древната утвар от поругаване от храмовете в Родосто, Малгара, Чорлу, Одрин. Тук тя заживява своя втори живот. Днес част от тези безценни предмети са подредени в уникалната за България и света музейна експозиция в криптата на църквата. Тя бе открита по случай 1700 годишнината от приемането на християнството за държавна религия през 301 г. в Армения. Тук се съхраняват многобройни настолни и нагръдни кръстове, мощехранителници, потири, ръкописни библии, требници и други.

Голяма ценност за храма са нейните стари икони, изписвани от зографи. Между тях са "Света Богородица Пътеводителка", създадена в края на XVIII век от неизвестен арменски майстор, иконата "Богородица с Младенеца" - картина с красиво резбована позлатена рамка, дело на Никола Одринчанин, изписана през 1838 г. Негови са и типичните за арменските църкви от XIX век платна на светци и библейски епизоди.

Църковният комплекс, Домът на културата, ОУ “Виктория и Крикор Тютюнджиян”, читалище “Красирац”, намиращи се на общ терен в подножието на хълма Небет тепе, представляват средище на религиозен, просветен и културен живот на арменството в града както в миналото, така и днес, като се вписва по естествен начин в общоградския разнолик живот.