Строежи погубиха свидетелства за най-старата история на Пловдив
от Руслан Йорданов
Ако най-старите пловдивчани, обитавали земите ни преди седем хилядолетия случайно възкръснат днес, първото нещо, което ще видят, са псуващи строители. Работниците на спрения строеж върху праисторическата могила на Брезовско шосе в квартал „Филипово” посрещат с цветисти изрази всеки журналист или любопитен гражданин, който се осмели да надзърне през оградата на спрения строеж.
Изкопните работи на обекта бяха спрени след поредица от сигнали на Росица Миткова от Археологическия музей. Преди това обаче строителите бяха успели да изкопаят огромен изкоп и да излеят бетонна плоча. Тоновете пръст, в които биха могли да намерят някакви артефакти, е изхвърлена на сметището .
„Бяха изринати най-ранните пластове на селището, което е възникнало край Марица и сливането с река Пясъчник. Там културните пластове са унищожени, находките са загубени. Какво е имало никой никога няма да знае. На практика най-ранната история на Пловдив е там", заяви в интервю пред Trafficnews.bg Росица Миткова.
„Хвалим се, че Пловдив е сред най-старите градове в Европа, но как ще го докажем?”, попита археоложката.
В Пловдивския край първите следи от разумен човмек са открити землището на асеновградското село Избегли и се отнасят къзм мезолита - XV-X хилядолетие пр.н.е., пишат археолозите Божидар Чапъров и Валентина Чапърова в своята книга „Предисторически Пловдив”.
В цялото пловдивско поле селищните могили, датирани в периода VII-I хилядолетие са над 50. В рамките на града най-древните селища са три – Мечкюрската могила до село Златитрап, „Яса тепе – 1” на Брезовско шосе, около която се разгоря настоящият скандал, и „Яса тепе - 2” до стадион „Локомотив”. Първите постоянни заселвания на хората се откриват на няколко метра под съвременното ниво на низината. Най-древните селища възникват в естествено укрепени и защитени места или в речни тераси, до водоизточник сред плодородна почва. Археолозите не са могли да ги проучат докрай заради високите подпочвени води.
Яса тепе – 1 на Брезовско шосе е висока 10 метра и има диаметър от 350 метра. Шосето е прерязало могилата и стъпило върху върху голяма част от нея. Други части от нея са заети от бензиностанция, складове, магазини и временни постройки.
Могилата са описали и братята Шкорпил. В своята историческа книга от 1938 г. Д. Цончев съобщава, че в праисторическото селище са намерени две каменни брадви, каменно длето, особено глинено гърне, бронзова спирална гривна, двойна медна брадва и няколко глинени прешлени. През 1960-те години Яса тепе е проучвана от археолога Петър Детев, който установява непрекъснат живот от късния неолит до желязната епоха. Заради подпочвените води и тук пластовете от по-ранните епохи не са проучени.
През 1953 г. при строителни работи излизат древни артефакти - каменна тесла, глинена тежест, чаша, глинени съдчета, костен идол на жена и зооморфна глинена лампичка. Особено интересна е лампичката с тяло на енеолитна овца, подобна на муфлон.
„Праисторическите могили всъщност представляват напластяване на различни праисторически селища едно върху друго. Селището изчезва, тъй като го напускат обитателите. Идват други хора и върху техните останки правят ново селище.
С течение на времето културните пластове се натрупват един върху друг. Пловдив е единственият град, при който има непрекъснато уседналост на живота от края на 6-хилядолетие до ден днешен. Тук присъстват всички човешки епохи”, обясни наскоро в интервю за „Пловдив Тайм” директорът на Археологическия музей Костадин Кисьов.