Случвало ли ви се е да стоите в захлас пред някое от безценните златни или сребърни съкровища на България? Да се чудите чии майсторски ръце са оформили купата или фиалата, чия фантазия е родила красивите декорации?  Искало ли ви се е да докоснете красивите творения? 

Две изложби на Пловдивския археологически музей ме срещнаха с една изключително интересна личност – Стефан Стефанов,  който изпълнява важна задача  да подрежда така експонатите, че всеки от тях да бъде видян в целия му блясък. 

За 35 години в Националния исторически музей и в Националния археологически институт с музей към БАН той е имал възможността да се докосне до всички големи съкровища на България, защото е отговарял за цялостната организация на изложбите, в това число и пространствено и художествено оформление. В Пловдивския археологически музей в последните няколко години експонира Панагюрското, а днес и Вълчитрънското съкровища. 

Когато го гледаш отстрани, сякаш свещенодейства. Започва се с постаментите – масивни експозиционни кубове, които подрежда в не толкова голямата витрина. А там трябва да бъдат представени цели 13 експоната. 

Прави го ритуално и само подхвърля на помощника си Любо кой къде ще бъде поставен.  Всеки от предметите си има свое име като в някакъв музеен сленг, недостъпен за външни хора. Колегите му Росица Миткова, Екатерина Илиева от РАМ-Пловдив и Чавдар Чомаков и Станимира Танева от НАИМ при БАН, са наясно какво се случва и затова деликатно наблюдават отстрани как в една напълно безлична стъклена витрина се ражда магията. 

„Няма готова схема, всичко се ражда в момента, когато видя пространството. От размерите зависи как да подходя”, казва Стефанов, докато оглежда експозиционните кубове. Боядисвани са прахово и лесно може да бъде наранена повърхността им, затова се съхраняват със специални лепенки, за да не се жулят един в друг и се работи с тях като със съкровище.   

След това се пристъпва към отварянето на двата специални контейнера, транспортирани под охрана от София.  В тях се събрани 166 експоната, които изложбата “Власт и сила” включва. До Вълчитрънското съкровище са находки от Изворово, Ада тепе, Семерджиево, Върбица и Горско Косово. Те ще бъдат допълнени от находки, съхранявани във фондовете на РАМ – Пловдив, в това число и такива от колекция “Ватеви”. 

13-те златни предмета от Вълчитрънското съкровище са положени в специални кутии, в силиконови легла, обвити във фина хартия. Част от тях са уплътнени с хартиени възглавници, пълни с аеропласт. 

„Тези не съм ли ги правил за изложбата в Германия”, пита Стефанов, а колегите му потвърждават предположението му. В това време той започва бавно и с внимание, използвайки фината хартия, да вади златните шедьоври. Поставя ги върху експозиционните кубове и внимателно проверява за стабилността им и за добрата зрителна позиция. След половин час всеки предмет е поставен. Тук се намесват археолозите и екскурзоводът Екатерина Илиева. Тя предлага един от малките дискове, който откривателите разрязали с лозарски ножици, да бъде обърнат с увредената си част към публиката. Така, че посетителите да научат още една любопитна история. 

Стефан Стефанов веднага променя позицията на експоната и витрината придобива завършен вид. Той стои с опита си зад някои от най-мащабните международни проекти, сред които изложбата „Епопея на тракийските царе – Археологически открития в България” в Лувъра. 

„Моят любим материал е бронзът”, е изненадващият отговор на въпроса кое е любимото му съкровище. Допълва, че всеки експонат, до който се е докоснал, е ценен. Именно затова след 35 години продължава да се занимава с това – да прави безценното културно наследство достъпно за публиката. И това вече общо 42 години.

Изложбата „Власт и сила” ще бъде отворена за посетители на 25 юли и ще остане в Археологическия музей до 18 ноември. Струва си да я посетите, защото се съсредоточава върху края на бронзовата епоха, когато динамичните промени случили се в предходните векове достигат своята кулминация. Чрез увлекателни разкази и завладяващи витрини, изложбата предлага информативно изживяване за своите посетители. 

ВЪЛЧИТРЪНСКОТО СЪКРОВИЩЕ: 

Близо 13 кг злато са били необходими за изработването на безценното съкровище -  голяма и дълбока купа с две дръжки, чаша черпак с една дръжка, три малки чаши (киатоси), седем диска (2 големи и 5 малки) и един триделен съд. Изработени са от самородно злато, обработвано на листове. Всички те поразяват с изяществото си, въпреки  че не са богато украсени.