„От 2007 г.  фондация „Балкански културен форум” поде инициативата да открива и връща към живот стари, позабравени, но много ценни издания.  След  17 преиздадени книги, тази година направихме нещо коренно различно – представяме нова книга от съвременен автор на тема икономика. „Пловдивската индустрия 1878-1947 и нейните създатели” на Стефан Шивачев. Героите в тази книга са създали индустрия от нищото след Освобождението на България и превръщат Пловдив в индустриален център, какъвто е и днес. Те са били активни общественици и щедри дарители”, разказа инж. Любозар Фратев , председател на фондация „Балкански културен форум”. Той благодари на художника Константин Отонов, автор на корицата, и на редактора Данаил Георгиев, на  Община Пловдив за подкрепата.

Фратев заяви, че книгата не е скучен исторически труд, а вътре са вплетени и личните истории на забележителни личности като Христо Данов, Димитър Кудоглу, Павел Калпакчиев. По думите му  „Пловдивската индустрия 1878-1947 и нейните създатели” е първият очерк за създаването на българската икономика.

„Работих с огромно удоволствие по написването на тази книга. От доста години събирам материали по темата и това бе чудесна възможност да възкреся делото на тези изключителни българи, които съсздават основите на българската индустрия. Това се случва тук – в Пловдив. Могат да се дадат безброй примери. Христо Г. Данов мести модерната си печатница от Виена в Пловдив през 1878 г. заедно с работниците, предимно чехи. Години по-късно министър Марин Дринов издава заповед Данов да премести печатницата си в София, но той не я изпълнява”, разказа Стефан Шивачев.

Той сподели и други интересни истории – на Пантелей Генов, например, създателя на българската консервна индустрия. Учи в Белгия, търси варианти, за да отвори фабрика и накрая се спира именно на Пловдив, защото има достатъчно суровини за производството. Той е и първият, който прави маркетингово представяне на продукцията си. Четири-пет години  след отворянето той вече изнася продукцията си във Франция, Белгия, скандинавските държави. Визията на продукцията му е дело на големия художник Цанко Лавренов.  При едно свое посещение във Франция Генов вижда колко много се консумират аспержите. Внася у нас семена и в следващата година от Пловдив до Пазарджик земеделците сеят тази култура. Генов ги консервира и изнася във Франция, където предизвиква фурор.

„Има и още много примери – като Магърдич Томасян, един от основохоложниците на тютюневата индустрия, станала водеща в страната. В един момент тютюнът се превръща в черното злато за България. Близо 40 процента от износа е именно тютюн. Интересна е и историята на Антон Папазов, създател на първата голяма парфюмерийна фабрика.  Той също трупа знания в чужбина. После се завръща у нас и прави предприятието. Рекламира продукцията си чрез  „Конкурс за хубавици”. Кръщава за продължение от година парфюм на името на победителката”, каза Шивачев.

Той е категоричен, че тази книга е трябвало да бъде написана много отдавна – още в началото на прехода и: „щеше да ни предпази от много грешки, защото индустрията създава препитание, а политиката – лоши новини и глупости. Всички тези процеси след 1989 г. направиха така, че хората да имат негативно отношение към думите бизнес и индустрия”.

Всички тези усилия в създаването на внушителни по мащабите си фабрики те правят за собствена сметка. Едва през 1895 г. друг голям пловдивчанин – министърът на икономиката Иван Гешов, въвежда пръв Закон за покровителството на българската индустрия.

„Много са примерите – Павел Калпакчиев, който прави керамична фабрика, Обрейко Обрейков, фамилията Цанкови, Костаки Пеев, Христо Сяров, спиртната фабрика на фамилия Бомонти, пивоварната „Каменица” на Рудолф Фрик и Фридрих Сулцер. Само един от първото поколение индустриалци е роден в Пловдив. Това е Магърдич Томасян. Другите избират Тракийската низина и Пловдив заради даденостите. Най-важното е, че тези индустриалци са били и общественици,  ангажирани с благотворителност. С техните усилия отваря Търговската гимназия, Пловдивският панаир.  За съжаление след национализацията дори им е отказано да останат да работят във фабриките, които са създали”, завършва разказа си Стефан Шивачев.

Книгата „Пловдивската индустрия 1878-1947 и нейните създатели” е луксозна, с твърди корици. Наред с интригуващите текстове, вътре има и множество илюстрации.