Филипопoл се разполага сред живописния пейзаж на четири скали от сиенит, които рязко се издигат от равнината - планинско градче в средата на равнината (в древността градът се нарича Тримонциум поради разположението си на три от хълмовете). Един от тези хълмове, Джамбаз тепе (212 м), формира центъра на града и е напълно покрит със сгради на северния му склон; от горния му ръб, където турците през последната война са построили батареи, се разкрива красива гледка към Родопите.

Така започва запленителният разказ за Пловдив, поместен в Пътните книги на Майерс /Meyers travel books/ - едно прелюбопитно и рядко издание от гайдове, които служат за основен наръчник на пътешествениците от 19-ти век. Пловдив е поместен в обобщено издание за пътуване в Турция, Румъния, Сърбия и България, част от цикъла Meyers travel books, публикуван между 1862-1936, който се счита за един от най-добрите и най-популярните германски пътеводители.

Изданието включва 6 карти, 26 плана и разгъната панорама на Истанбул. Включва и един невероятен исторически артефакт - Планова карта на Пловдив от 1908 година, която показва основните урбанистични елементи - квартали /Мараша, Кършияка, Гръцката махала, Католическата, Циганската и т.н./, отправни точки /църкви, тепета, улици, пазари/, но и заложени в бъдещето проекти за паркове, улици и други градски пространства.

Можете да забележите например, че пред Бунарджика е проектиран парк, който трябва да заема площ почти на Цар-Симеоновата градина. 

Картата запечатва развиващ се Пловдив преди точно 110 години и със сигурност представлява изключително ценен исторически и културен извор, урбанистичен поглед към един от най-древните живи градове. Дава и повод да се замислим за едновековен прогрес и как ли би изглеждал градът под тепетата след още 100 години.

За любознателните прилагаме и краткият очерк, служещ за встъпление на едно от най-ценните издания, описващо Пловдив от 19 и началото на 20 век - Пловдивска хроника на Никола Алваджиев. Насладете се на ренесансова атмосфера под тепетата със старите квартали и хълмове: 

Старите наименования на много улици и квартали, които съществуваха в 1900 г., бяха добили гражданственост, та въпреки официалното им побългаряване все още се изговаряха на турски език., По-голямата част От жителите на 43-хилядното население още не можеше да ги изхвърли от употреба. Вместо улица казваха сокак, а чъкмазсокак означаваше някоя късичка задънена улица. Площада наричаха мегдан, квартала — махала. Турските имена на тогавашните махали днес малцина знаят. Онези, конта събират материали за историята на Пловдив, не е зле да ги познават, защото често ще срешат тези имена в описанията и документите от ония времена.

В първия план на града, изработен от инж. Йосиф Шнитер в 1892 г., са посочени 32 площада, 399 улици и около 40 махали, по-вечето с турски наименования, а други са обозначени с цифри.

Пазаричи махала се намирала на западната страна на Небет-тепе, около черквата „Св. св. Константин и Елена“.

Арменската махала започвала от началото на ул. „4 януари" и покрай черквата „Сурп Кеворк“ се спускала до „Чифте баня“. Северната й част се наричала „Уфак месчи“ (малка джамия).

Коч Хюсеин махала — от ул. „Старинна“ до черквата „Св. Неделя“.

Кючюк Лаут махала — от края на Новата махала на юг до фабрика „Каменица“.

Юскюлюбеч махала се намирала под източните склонове на Небеттепе.

Чохаджи махала — по южните склонове на Джамбазтепе.

Кумру гьол махала (езеро на гургулиците) започвала южно от Католишката махала до кв. Лаута. Наричали я така, понеже около гьоловете се въдили много гургулици.

Хисаричи махала — малка махала, току до черквата „Св. Богородица“, от западната й страна.

Пулат махала — югозападно от Таксимтепе до Главната улица (днес ул. „В. Коларов“).

Ибни Касъм маф одалар махала — по източните склонове на Джамбазтепе до ул. „П. Р. Славейков“.

Ибни Касъм Зимян махала — на североизток от ул. „П. Р. Славейков“ до черквата „Св. Неделя“.

Бей Меджид махала — около тогавашния пл. „Цар Иван Шиш-ман“ (днес пл. „Роза Люксембург“).

Каптян Христян махала — на юг от махалата Бей Меджид и по Цариградското шосе (днес бул. „Л. Димитрова“). В тази махала се намирала къщата на Кочо Честеменски. Имаше по онова време стари хора, негови съмахленци, които разправяха откъде минал, след като запалил дюкяна си на 23 април 1876 г. на „Узун чар-шъ“ (днес ул. . „Р. Даскалов“). Минал покрай Аджемското кафене, Капана, Хисаркапия, дошъл вкъщи, бързо впрегнал коня в талигата, взел жена си Теохана, детето и една своя сродница и през Павликянската махала, покрай станцията пресякъл пътя за Дермендере, минал нивите при Мечкюр и излязъл на мекия път за Перущица.

Бюйюк Лаут махала — обхващала широка площ южно от черквата „Св. Петка“. Наблизо беше могилата Тилкитепе(Лисичи хълм).

Гьол махала в началото на Станимашкото шосе (Асеновградско).

Ени ходжа Румян махала — малка по размери махала, западно от Тепеалтъ до началото на шосето за Цариград.

Хаджи Ян махала — от долната част на Арменската махала до ул. „Търговска“ (днес ул. „Р. Даскалов“).

Узун -чаршъ от пл. „Джумаята“ до стария мост на Марица.

Тахтакале (дървената крепост) се наричала средищната част на чаршията около ул. „Въжарска“ (днес ул. „Бенковски“).

Хаджи Максуд махала обхващала мястото от северния вход на тунела до „Чифте баня“.

Кайя Меджид махала — около гимназията „Александър I“ /днес „Д. Благоев“/.

Табак хисар махала — намирала се зад гимназията по десния бряг на Марица.

Тюлбеки ходжа махала — източно от махалата Табак хисар, по десния бряг на Марица.

Кечеджи Ени бей махала — непосредствено около черквата „Св. Неделя“, северно до р. Марица.

Хаджи Хасан махала — циганската махала (при днешните улици „Изток“ и „Бр. Велешки“).

Аладжа Меджид махала — на запад от Сахаттепе.

Кутуджилар махала — на североизток от махалата Аладжа Меджид.

Окчулар махала — на изток от махалата Кутуджилар.

Джами Кебир махала — била около старата сграда на Народната библиотека (днес Детски отдел-филиал).

Гюлбахче махала - под източната страна на Бунарджнка.

"Мюселле" — днес пл. "Кочо Честеменскн“.

Русин махала — около днешния стадион „9 септември".

Саид Мехмед ефенди махала — по левия бряг на Марица до шосга.

Юсеин ефенди махала — на север от махалата Саид Мехмед ефенди.

Хавъз ефенди махала — около средната част на шосето за Карлово.

Хаджи Исманл ефенди махала — на север от Хафъз ефенди

Юмер ефенди махала — на изток от махалата Хаджи Исмаил ефенди.

Тепеалтъ махала — в югоизточното подножие на Джамбазтепе.

Ортамезар — започвала от Градската градина и до „Мюселлето“.

Мараша махала — на север от „Мюселлето“.

Керхаее махала — западната страна на градината „Цар-Симеоновата градина"

Барсак и Кирпич махала — цигански махали при гробищата Архангел Михаил“.

Аслан бей махала — около днешната ул. „Капитан Бураго“.

Капана махала — около улиците „Железарска“, „Абаджийека“, "Ар- Дюкмеджнев“. Една малка част от нея се наричала Ески чаршъ — там бил пазарът на вехтошарите.

Може би някои от тези имена, извлечени от първия градски план да са записани неправилно поради това, че не беше възможно да се разчетат върху повреденото на много места платно.

Както гледаме, махали много, имена цветисти. Такива имена носеха н местностите извън града: Бюйюк диш пара, Баклалък, Лейлек, Азмакколу, Герена, Айгър, Секне, Сектепелар, Кериш Хаялер, Арман пара, Меричалчъ, Стамболери, Еридере, Папаз-тепе, Ходжатепе, Кьоркюпрю, Арманери, Зортлука, Узун гьол, Чнчекада, Баалък гьол, Халваджи алас, Ясъка Гарга тарла, Яла-ка, Чал чия, Чеиртопрак и още много други.

Характерни са имената на хълмовете, повечето от тях останали в говоримия език и днес.

Джендемтепе — когато турците се настанили в Пловдив, ще да е носило древното си наименование Хълм на нимфите дриади. Наричали го така поради множеството жертвеници на различните нимфи дриади. Новите владетели на града му дали името Джин-тепе, което ще рече Хълм на духовете, а постепенно преиначено на Джендемтепе, т. е. далечно, чак в ада. В турско време го наричали още и Чигдемтепе (хълм на минзухарите).

На Бунарджика наименованието произлиза от турската дума бунар (кладенец). Такива имало много по източните му скатове.

Сахаттепе — името си води от часовниковата кула, там издигната преди столетия.

Таксимтепе — произлиза от думата таксим, което ще рече разпределително място. Тук се събирали водите на някогашния римски акведукт и после ги отправяли в разни посоки из града. През първата половина на робството го наричали Сарайтепе поради многото останки от някогашни големи сгради, дворци и жилища. През бурните години на българското Възраждане е било известно и като Кесяковото тепе, по името на родолюбеца Т. Кесяков, чиято къща била на върха на тепето, дето се намирали и жилищата на Чалъковци.

Джамбазтепе — при градски празненства по стръмните му склонове се катерили джамбази (акробати) и оттам и наименованието му.

Небеттепе — произхожда от турската дума ньобет — стража. Вероятно там имало военна наблюдателница, останала още от римско време.

Преди и след 9 септември 1944 г. общинската управа преименува някои от хълмовете, но в говоримия език си останаха старите наименования. Така ще ги срещаме и в текста.

Евлия Челеби, турски географ и пътешественик, идвал в Пловдив преди 350 години, пише, че тук имало девет тепета. Навярно той сметнал някои от големите могили в околностите на града за тепета и затова освен посочените по-горе, споменя и за Боз-тепе, Гьозчитепе, Валелитепе.

*Заб. Референциите са към наименования на улици и места през 1984 г. Понастоящем много от улиците са преименувани.