Карта на древна Тракия от Абрахам Ортелиус от 1585 г. 

Всеки град е обраснал с легенди за своя произход, които дядовците и бабите разказват на своите внуци. Обикновено тези истории имат малко общо с доказаната историческа истина, но пък разкриват много неща за духа и характера на селището.

На север Пловдив е обграден от Стара планина, наричана Хемус в античната древност. На юг от града е разположена Родопа планина. Според древногръцкия мит тракийският цар Хемус, син на бога на вятъра Борей, бил женен за Родопа. Празноглав и надменен, той сравнил себе си и Родопа с боговете Зевс и Хера.

Прекомерното нахалство струвало скъпо на тракийската династия - за светотатствената обида те били превърнати в планини. Върху това старинно предание стъпва легендата за първия жител на града на седемте тепета, разказана от д-р Иван К. Пеев в книгата "Пловдив в миналото", издадена през 1942 г.

Навремето по земята са живеели гиганти, които се застъпвали за човешкия род. Те го защитавали дори от капризите на боговете. Народите, които са обитавали земите между "черното", "бялото" и "синьото" морета били под покровителството на могъщия стар Балкан. (бел.ред. - Балкан е името, с което османците нарекли Стара планина и което носи целия полуостров. Думата е от персийски произход -  "balkaneh" означава „висок, който се извисява“.) 

На юг от Марица в планината, сред китните гори са били вълшебните чертози на очарователната мома Родопа, най-хубавата между жените, омайваща със със своята красота. Тя често слизала на брега на реката да се оглежда в нейните спокойни и бистри води.

Посейдон нерядко впивал страстно очи в чистата красота на Родопа от дълбоките води. Дълго време му отнело да плени сърцето на момата. От тяхната любов се родило момче, което кръстили Евмолп - сладкопоен. Посейдон оставил жената, която самотна изживявала своята мъка. Старият Балкан виждал страданията на Родопа, но нищо не могъл да стори.  

Един ден Посейдон дошъл и отвлякъл Евмолп и го пратил да учи в Страната на мъдростта при неговите сестри. Балкан се разгневил на Посейдон и го замерил с огромни скали. Всичко занемяло. Канарите паднали върху бреговете на Марица без да засегнат божеството.

Посейдон си отмъстил като превърнал Балкан в камък. Родопа пък изчезнала от лицето на земята, скрила се в незнайна пещера. Нейната божествена красота се разпиляла из планината, на която по-късно Орфей посветил най-хубавите си песни. 

След време Евмолп от тъга по родината се завърнал да дири своята майка и се заселил на тепетата. Той станал първият жител на Пловдив