През месец май Франция чества 500-те години на замъка „Шамбор“. Никъде фантазията на архитектите, таланта на строителите и капризите на Короната не са се сливали така в полза на красотата и величието. Първите чертежи са на Леонардо да Винчи, а реализацията е по волята и вкуса на краля Франсоа I.

„Шамбор“ олицетворява френския Ренесанс. Кралят, който посещава Ломбардия, Венеция и Флоренция, е очарован от италианските майстори. Той отваря широко вратите на Франция за техния талант. Благодарение на тях се слага край на мрачните средновековни крепости с бойници и подтискащи параклиси. Но Франсоа I има не само желание да внедри светлината на италианския Ренесанс в родината си.

По това време той воюва на различни европейски фронтове с императора Карл V Испански. Реализацията на замъка Шамбор е за Франсоа I повод да покаже превъзходството на френската култура над всички останали. За целта са мобилизирани 1500 работници. Работи се от тъмно до тъмно. Мястото, на което започва строежът, е тресавище, пресушено в последствие.

Някои от работниците умират от малария, други - от изтощение. Нищо не спира строежа. Околностите са познати като резерват за лов на сърни, елени, глигани и птици. Огромният ловен парк посреща ловци от цял свят и до днес. Ловът е бил едно от любимите занимания на краля.

Десетки са статуите и орнаментите, които изобразяват дивеч. Мрамор, варовик и камъни с различни нюанси са използвани на воля. Изразходваното количество от 250 хиляди тона надхвърля въображението. По това време не е имало камиони, магистрали дори и пътища. Строителните материали са идвали със шлепове по Лоара, река която е на 4 км от Шамбор. След това щафетата са поемали коне и хора. За зидането на 50 - метровите стени са изнамерени макари с тежестта на 4-5 човека от една страна и каменните блокове от другата. За да издържат тежестта, която се акомулира от височината на стените, тяхната ширина надхвърля 2.50 м.

Замъкът има 440 стаи, 365 прозореца, 262 комина и 73 стълби. Най-голямата атракция е витата стълба. Тя се намира в центъра на замъка. Реализирана е по чертеж на Леонардо да Винчи. Според световни специалисти, подобна стълба дори и със средствата, с които съвременните архитекти разполагат, не би могла да бъде реализирана със същата прецизност и красота.

Леонардо умира през 1519 година без да види реализацията на гениалното си творение. Франсоа I има по-голям късмет. Той все пак се радва няколко години на величието на Шамбор преди да затвори завинаги очи през 1547 г. Върволицата туристи, които посещават замъка, едва ли знаят, че Шамбор, никога не е бил обитаван.