Сградата на БНБ на Главната да бъде обявена за публична общинска собственост, предлагат общинските съветници на ГЕРБ. Това гарантира, че зданието, което е недвижима културна ценност, не може да бъде отчуждавано и прехвърляно в собственост на трети лица, освен в полза на държавата.  Предложението ще се гледа на предстоящата сесия на местния парламент.

Успоредно с тази инициатива екипът на зам.-кмета по култура, археология и туризъм Пламен Панов разработва задание за конкурс за функциите на сградата. Това се случва, след като Общинският съвет гласува 20 000 лв. за провеждането му.

„Ще пристъпим към най-демократичния метод. Надяваме се да има повече добри идеи. Ще дадем срок на различни организации и архитектурни бюра да представят идеини проекти за бъдещата функция на БНБ”, каза Пламен Панов

Той припомни и че Община Пловдив има готов проект за реставрация на фасадата, който е съгласуван с Националния институт за недвижимо културно наследство. Необходима е актуализация само на количествено-стойностните сметки, защото е изготвен преди няколко години.  По старите цени реставрацията би струвала около 800 000 лв.

„Дискусията са функциите на БНБ е активна – някои казват, че трябва да е музей на Пловдив или Археологически музей. Трети смятат, че трябва да е представителна зала на Общината или административна сграда. Моето лично мнение е обвързано и с един проблем, пред който администрацията тепърва ще се изправи. Пловдивските музеи имат сериозна посещаемост. Екипът ни направи много постъпления, за да им даде възможност да разширят експозиционните си площи и да представят в по-голям мащаб колекциите си. Въпреки това го има същественият проблем, че те са задушени. Продължават ценни артефакти да стоят във фондохранилищата им.  В най-голяма степен това се отнася за Археологическия музей, който среща трудности и има нужда от нови фондохранилища и експозиционни площи”, каза Панов и припомни, че Пловдив инвестира всяка година в археологически разкопки и винаги се има находки на нови движими културни ценности. През миналата година проблемът бе решен за Етнографския музей,  на който по предложение на кмета Здравко Димитров бе предоставен безвъзмездно бившият хостел на ул. „Съборна” в Стария град.

„ Директорите на музеи са много енергични и говорим как тези експозиции да бъдат обновени и да се подреждат нови. Неслучайно кандидатствахме по Норвежката програма да финансират проект на стойност 800 000 лв. за добавена реалност за артефактите на пловдивските музеи”, каза още зам.-кметът по култура.

Сградата на ул. "Райко Даскалов" 51 е единична недвижима културна ценност от новото време, декларирана през 1985 г. с писмо на Националния институт за паметниците на културата. Тя е разположена в групова недвижима културна ценност А - система от улични ансамбли по ул. "Княз Александър I", ул. "Отец Паисий", ул. "Райко Даскалов", ул. "Христо Г. Данов" и площад Джумая. Сградата попада в обхвата на територия с културно-историческо наследство със статут на групов археологически и архитектурно-строителен паметник на културата, паметник на урбанизма и културния пейзаж в Историческа зона "Филипопол-Тримонциум-Пловдив".

Сградата на БНБ е построена по проект на арх. Анри (Хайнрих) Майер (1856-1930 г.) и е издържана в духа на късен класицизъм с подчертани ренесансови влияния. Майер пристига в България през 1878 г., а през 1892-а става главен архитект на Първото българско изложение и проектант на голяма част от павилионите. Строителството на първоначалната сграда на банката, една от най-представителните за времето си сгради, е осъществено по негов проект през 1909 г. В годините тя претърпявала надграждания, но е запазена оригиналната ѝ визия.

Мястото на сградата не е избрано случайно - тя се намира на главна търговска улица, където е била Узун чаршия.