Сигурно, качвайки се за поредния ски уикенд на Пампорово,  сте минавали десетки пъти край отбивка на пътя Асеновград – Смолян, на която е поставена табела Косово. Казвали сте си „Хе , хе! Къде пък е това Косово и защо се казва като размирната балканска държава?” Следващият път , когато тръгнете в тази посока, не  задавайте  въпроси, а просто завъртете волана на автомобила и влезте в отбивката. Само след 3 километра ще попаднете на място, където времето сякаш е спряло.

Там повечето къщи са строени 19- ти век, а тези които са ремонтирани носят духа на възрожденската епоха. Няколко завоя след централния път, по който фучат колите, се озовавате на място, където минават не повече от 5 коли на ден, през деня се чуват хлопатарите на кравите, а вечер песента на щурците.

В Косово се кръстосват четири непресъхващи рекички, а цялото село е потънало в зеленина. Къщите са с покриви от плочник и сякаш са излезли от някоя приказка. А хората, които живеят там,  също не са далеч от приказните герои.

На малка тераска пред една от къщурките е поседнала малка старица с кожа като сгърчен пергамент.  90-годишната баба Мария до преди половин година е изкачвала като коза стръмните улички на селото и всеки ден е биела камбаната на църквата „Успение Богородично”.  През зимата обаче е паднала в снега и си ударила лошо крака. Не намерила кой да я закара до града на лекар и с мъка се придвижва из къщичката си.  Едва ходи до магазина, от който купува само олио, захар и мляко. Твърди ,че не пие вода, но за сметка на това без айран не може.

Преди месец баба Мария е загуба сина си, който издъхнал в съня си. Така жителите на Косово останали едва 8. Въпреки това тя и не помисля  да отиде да живее при някоя от дъщерите си. „Тук съм се родила, тук ще умра!” категорична е жената. Очите й с цвят на метличина се устремяват към небето, сякаш вече виждат отвъд.

В Косово не винаги са живели толкова малко хора. Баба Мария си спомня , че като дете е  учела на две смени, защото в училището нямало достатъчно стаи да побере всички деца. 80-те години пък там настанили екипа, който снимал сериала „Капитан Петко Войвода”.

„Цялото село бяхме статисти. Затвориха ни в църквата и викат  :”Турците идват да ви колят! Плачете!” И ние плачем.  После започнахме да излизаме. Аз нарочно се забавих и останах последна да ме видят. Помня и Васил Михайлов, беше се покатерил на камбанарията” разказва жената.

Някои от къщите в селото изглеждат като да рухнат всеки момент,  но градежът на сръчните майстори от Възраждането сякаш е готов да ги държи вечно. Други пък са реставрирани от наследниците или новите си собственици.

Косово е заселено през XVII в., а в края на XIX в там цари бурно строителство. По това време със средствата, припечелени от кираджийство, скотовъдство, земеделие и зидарство, местните хора строят големи и просторни къщи с високи дувари и резбовани тавани, изграждат павирани улици и мостове. В селото има общо 63 паметника на културата, 5 от които са с национално значение.  

Две от сградите в селото са дело на прочутия майстор хаджи Георги Станчовски, построил къщите на Куюмджиоглу  / сега Етнографския музей/  и Димитър Георгиади в Стария Пловдив. Това са църквата „Св. Успение Богородично“ от 1851 г. и собствената му къща „Хаджийската“ от 1853 г. Изключително интересни са също старото училище (1889 г.), параклисите „Св. Неделя“ и „Св. Петър“, воденицата, ковачницата, както и повечето стари къщи в селото.

Църквата „Успение Богородично“ действа и до днес. Храмът в Косово е известен и с белия мраморен камък с изображение на двуглав орел пред олтара. Легендата , че ако стъпиш на него и си пожелаеш нещо, то ще се сбъдне. Също така поверието гласи , че мястото има лечебна сила.

Архитектура, история, природа! Какво повече може да иска човек? Естествено да похапне някъде. В селото има няколко места, където предлагат автентична родопска кухня – домашна баница, пататник, марудник, качамак, туршия. В центъра работи магазин – ресторант – бар с многозначителното име „Безгрижен живот”, а в Косовските къщи вратите винаги са отворени.  

Как се стига?

Село Косово се намира в централния дял (Чернатица) на Родопите, на 5 км от балнеоложкия курорт “Нареченски бани”. Намира се на 50 км от Пловдив, на 30 км от Асеновград и на 36 от Пампорово.  

Фотографии: Парашкева Иванова, Невена Миленкова