В хладния мрак на хранилищата на Регионален етнографски музей – Пловдив отлежават експонати с непреходна ценност, които рядко са срещали посетителския поглед. Вещи на личности, отдавна напуснали земния свят, очакващи своето „възкресение“ в храма на познанието.

 

Една такава вещ е дървеният сандък, принадлежал на един от Пловдивските митрополити – Натанаил Охридски. Той е висш български духовник, живял през 1820 – 1906 г. Охридски и пловдивски митрополит. Животът му е богат на дела, свързани с просвещението и обединението на българите. Писател, обществен деец и революционер, организатор на Кресненско-Разложкото въстание и Охридското съзаклятие. Радетел за църковна и национална независимост.

 

Високата стойност на сандъка е придадена не само от неговия собственик, но най-вече от използваната техника за украса, приложена изключително майсторски, изобразяваща изобилие от символи със скрит смисъл, невидим за непросветените.

Раклата е изработена и даренa от монах, който много добре е познавал изкуството за апликация със слама върху дървени предмети. Това е най-трудният начин за декориране на повърхности, изискващ безупречно майсторство. Материалът е наречен растително злато – приложен с вещина и минимална дебелина той придава ефект на седеф.

 

В изображенията върху сандъка откриваме стилизирани слънца, множество розети (също соларен символ, наследен от древността), църковни храмове, шестолъчни звезди, кръстове, стълби, гълъби, лабиринти, дървото на живота, свещници – трикири, регалиите на църковната власт – митра, жезъл, владишки престол и богослужебни одежди.

 

При едно обстойно разглеждане могат да бъдат разкрити много детайли относно изобразените сцени и връзката между тях. Ще загатнем част от техните тълкувания:

• Слънцето представя просветлението, царската власт, Вселенския отец. С изгрева и залеза си, то олицетворява житейския цикъл;

• Дървото на живота изобразява връзката между земния свят и отвъдното;

• Църковният храм – символ на „светилище“ във всевъзможен смисъл;

• Митрата е древен атрибут на божествената закрила и властта, дадена от Бог;

• Хексаграмът (Шестолъчната звезда) е символ на юдаизма, известна като Звездата на Давид. В Стария завет олицетворява Създателя, неговото величие и сила. В Древен Египет е бил магически символ на тайното познание. Нарича се и Библейска или Витлеемска звезда, заради образа ѝ върху картините от Средновековието и епохата на Възраждането, изобразяващи раждането на Христос;

• Стълбата – в повечето култури броят на стъпалата е равен на броя на изпитанията, през които трябва да мине човек по пътя на себепознанието към просветлението;

• Лабиринтът пресъздава дългия и труден път на посвещението;

• Фенерът е предаността към Бог, също и бдителност.

• Гълъбът представлява едно от божиите проявления – Бог Дух и е универсален символ на мира и душата.

 

Известно е, че когато един творец има необходимото самочувствие и опит, той оставя своето име върху изделието си – „Окрасилъ Ив. Д. Пиперковъ“. Дарението е с посвещение: „[На] Негово Високо Преосвещенство Св. Пловдивски Митрополит Натанаил. 1 юнии 1900 г.“.