Пловдивският Етнографски музей представя любопитна изложба „Със сабя френгия, с пушка бойлия...“.  Темата не е случайно избрана. Пловдив е един от най-големите занаятчийски центрове през епохата на Възраждането, който е прочут и със занаяти като тюфекчийство (пушкарство), бучакчийство (ножарство), абаджийство, и др. Все дейности, свързани пряко с войската и нуждите на империята.

Във фонда на музея се съхраняват старинни оръжия, които са истински произведения на изкуството и гордост за занаята. В експозицията са включени богато украсени пищови и пушки кремъклии – бойлии, шишанета, арнаутки, както и различни видове хладни оръжия – ятаган, килидж, шамшир и сабя. Оръжейният занаят е популярен и дълговечен по нашите земи, въпреки, че след Гръцката завера (1821 г.) султанът забранява да се работи от „раята“. Производството не прекъсва, а само става анонимно за българските майстори.

Сред атрактивните експонати на РЕМ – Пловдив е двуцевна ловна пушка и снаражението ѝ, изработена от известния чешки майстор А. В. Лебед (Прага), 1850 г. 

Всички експонати са богато украсени със седеф, корали, полускъпоценни камъни, метални розети, мотиви и надписи от благородни метали. Често последната дума за украсата на оръжията – огнестрелни или хладни, са имали златари и гравьори. Символите пък ни показват една невероятна смесица между флоралните елементи от Ориента, бароковите изблици от Европа и животинските образи, познати от Античността и Средновековието по българските земи. С право този стил се определя като „балкански барок“ – разпознаваем и индивидуален.

Екипът на Етнографския музей си поставя за цел да накара посетителя да преосмисли досегашното възприемане на оръжието, като символ на господство и власт и да го види като апотропей/пазител на притежателя му и заобикалящите го. То е скъпа и естетически издържана вещ, която показва социалното положение и статус на неговия собственик. Не всеки е можел да си позволи поръчка на такова оръжие. Изобразените зооморфни и митични персонажи са натоварени с различни послания за земния и небесния свят, свързани с вярата в безсмъртието на душата. Често чрез изображението се пожелават качествата на пресъздадения образ или се изписват предпазни заклинателни формули, които да отклоняват по магичен път нещастието.

Изложбата може да бъде видяна до 30 ноември.