Цялото семейство е събрано около богата празнична трапеза, елхата блещука, а подаръците носят радост и усмивки. Така най-кратко може да се опише вълшебството на Коледа - празникът, който изпълва домовете с топлина, надежда и любов. Празничният дух се носи навсякъде, улиците сякаш оживяват, а вярата в новото начало става още по-силна. Роди се Божият син - и християните по целия свят празнуват това чудо, отдавайки се на надеждата за светли дни. Коледа е част от българската традиция от векове, но денят е имал особено значение дори преди християнството.

Името на празника идва от римските Календи - тържества, посветени на зимното слънцестоене. До IV век в православния календар не съществува отделен празник за Рождество Христово - отбелязвали са се възкресението, възнесението и кръщението на Христос. Разделянето на празниците се случва по-късно под влияние на древните езически вярвания. В дните между 17 и 23 декември римляните почитали бог Сатурн, а на 25 декември празнували победата на слънцето над тъмнината. С разпространението на християнството символиката се пренася върху Христос, наричан „слънце на правдата“.

А каква си българските  коледни традиции?

И днес, както и на Бъдни вечер, Коледа е празник на трапезата и домашния уют. Масите са отрупани с вкусни ястия – в някои райони традиционно се приготвя пуйка, в други – свинско месо. На много места именно на този ден се коли угоеното през годината прасе. На масата присъстват сарми, пържоли, туршии, баница, както и обичани зимни ястия като капама – приготвяна от различни видове месо, кисело зеле и колбаси, в глинен съд, затворен с тесто и печен дълго на бавен огън. Неизменна част от празника е и питката или погачата, често украсена с християнски или фолклорни мотиви.

Народните вярвания разказват, че празнуването е било само по светло. Вечерта между 25 декември и 7 януари хората не излизали след залез, защото се е вярвало, че през този период бродят зли сили. Тези 12 дни били наричани „мръсни“, „погани“ или „караконджовски“, заради поверието, че нечистите същества вилнеят в тъмното. За защита жените не перели, не тъчели и не предели. Смята се, че това вярване е свързано с кръщението на Иисус на 7 януари от Йоан Кръстител.

На много места празникът е познат и като Божик или Божич. Както винаги, основен символ остават трапезата, хлябът и виното – напомнящи за тайната вечеря и жертвата на Христос.

Коледарите

Първенешките коледари не обикалят селото и през нощта, както повелява традицията, а през деня. Традицията и тук е променена по разбираеми причини.

В народните представи през нощта се появяват караконджоли, вампири, таласъми и др. свръхестествени същества. Коледарите със своите песни имат силата да ги прогонят.

Иначе коледарите трябва да са с накичени с китки калпаци, а в ръцете си да носят „шарени тояги“.  Обикновено групите от коледари се състоят от старец, баба, трохобер, гайдар и четници певци. Старецът и бабата разсмиват, трохоберът събира даровете, гайдарът свири, четниците пеят. В някои райони коледарите се правят на котараци, мяукат и известяват за пристигането си. Момците коледари са облечени празнично, като за голям студ, какъвто обикновено е, с калпаци, окичени с наниз пуканки и китка от чемшир, с геги в ръце.

А какво е коледа без елхата?

Традицията с коледното дръвче започва от ХХ век. Преди това обичаят е бил по-популярен в Западна Европа. Вечнозеленото дърво е  символ на събуждащата се за живот природа. И друго сме взели от запада – пищната украса.  Всичко става все по-осветено, лъснато и накичено. В пълен противовес с християнските ценности, според които украсата трябва да бъде скромна.

Коледа по света!

В Швеция преди зазоряване най-малкото момиче в семейството облича бяла рокля с червен колан. На главата си слага венец с горящи свещи. Подобни шествия със свещи се организират в църквите по време на празничната служба. По Коледа в Швеция козелът е много почитано животно, защото именно той раздава в кош подаръците. На Бъдни вечер някой от семейството се маскира като Коледен гном, който уж излиза от мазетата и плевните и раздава подаръци.

Руската трапеза за празника се състои от 12 ястия, всяко едно от които символизира един от светите апостоли. Освен Дядо Мраз и неговата внучка Снежанка, друга фигура навестява руските домове - Бабушка. Подобно на италианската Бефана тя отказала да последва Витлеемската звезда, когато Христос се родил и до днес се скита да търси яслите. Бабушка се отбива във всеки дом, където има деца, мислейки, че там е Божият син.

Около месец преди празника в Ливан завиват семена от леща, боб или жито в памук, напоен с вода. Поливат ги всеки ден, за да може до Коледа семената да покълнат, а стръковете се използват за украса на макети на яслата, в която се ражда Исус.

Испанската Коледа се нарича Навидад. След вечерята на Бъдни вечер испанците излизат на улицата да наблюдават танцьори на специфичен танц, наречен хота. Хората в Испания почитат кравите, защото според преданието, когато Исус се родил кравата в обора топлила бебето с дъха си в мразовитата нощ.

Вместо с шейни на снега, австралийците по-скоро празнуват Коледа с бански на плажа. Температурите при тях рядко падат под 30 градуса по това време от годината. Дядо Коледа в Австралия задължително идва със сърф.

Екипът ни ви пожелава светли празници!