от Мария Луцова

Как се връща към живот паметник на културата в критично състояние, колко години труд и усилия изисква това и каква подкрепа е необходима, за да се случи чудото. Това разкриха пред пловдивчани реставраторът Фикрийе Булунмаз и колегите й на специална среща в културен център „Тракарт“. Специалистите пристигнаха под тепетата по покана на Турското консулство, за да разкажат вълнуващата история на църквата „Св. Стефан“ в Истанбул.

Желязната църква има любопитна и славна история. Построили я през 19 век след специално проведен конкурс, спечелен от виенската фирма „Ваагнер“. Австрийците оформили желязното й тяло, сглобили я в двора на работилницата, след това я демонтирали и транспортирали до Истанбул с влак.

Там достолепната сграда била положена върху стабилни основи, подсилени с 300 колони. Балканската Айфелова кула била проектирана от арменския архитект Ховсеп Азнавур. Всичките й елементи тежали 500 тона, сградата била с дължина над 32 метра и ширина – над 12 м. Дълги години храмът служел вярно на православните християни, но времето и близостта с морето не му спестили своите тежки удари.

Корозия започнала да разяжда достолепната фасада, влага разяждала и подкопавала основите  и през 2005-2006 г. истанбулската община направила проучване, за да укрепи сградата и да спре пропадането й. Специалистите от „Артун иншаат“ монтирали 282 подпори, за да предотвратят свличането на земните маси към морето.

Три години по-късно колегите им от „Ташяпъ“ започнали обследване и подготвили проекта за цялостната реставрация на „Св.  Стефан“.  Работата на екипа начело с главния архитект по реставрацията  Фикрийе Булунмаз респектира. Те заменили голяма част от носещите колони, защото били напълно компрометирани, укрепили основните елементи в храма. За целта били изразходени 88 тона желязо.

Подменили покрива. Подновили облицовката на църквата, боядисали я и облагородили цялата зона наоколо. Със специална технология запълнили цепнатините в градежа на подземните пространства на храма, положили изолация и овладели влагата. Сега там се помещава красива галерия.

Изградихме лаборатория,  в която почистихме и реставрирахме всички детайли от храма, които позволяваха демонтаж. Останалите възстановихме на място. Беше като пъзел, който разпиляхме и след това върнахме сглобихме -детайл по детайл, разказа арх. Булунмаз. Тя разкри, че през нейните ръце и тези на колегите й са преминали всички елементи и от вътрешната част на църквата. Срещнали трудности при изработването на някои от отливките на детайли, които било невъзможно да се спасят, и трябвало да изработят отново.

Работата им била подчинена на едно правило – да не променят нищо в конструкцията и да се придържат към автентичния вид на църквата. Дори потърсили повече информация от фирмата, построила църквата преди 120 години. От „Ваагнер“, които днес издигат небостъргачи, обаче не им отговорили.

А отношението им към храма „Св. Стефан“ и значението му в историята, обобщи скулпторът в екипа – майстор Талюк: „В Турция казваме 4 от 4. Това е като израза Топ 10. Тази църква е топ и ние вложихме душата си в нея“.

В отговор на признанието му и в знак на уважение към целия реставраторски екип присъстващите се изправиха на крака и аплодираха гостите си.

„Желязната църква е културно богатство и за двете страни. Благодаря на този прекрасен екип. Цялото финансиране е осигурено от Община Истанбул - побратимена с  Община Пловдив. Знам, че тук се следи тази тема отблизо и пловдивчани са дарили икони на храма. Това е още едно доказателство за приятелството между двата ни народа“, каза Генералният консул на Турция в Пловдив Хюсеин Ергани.

Домакинът на събитието Жорж Трак пък отправя своята благодарност към специалистите и отсече, че работата, която са свършили, е чудо. Стопанинът на културен център „Тракарт“ припомни, че първите стъпки за възстановяването на Желязната църква са дошли точно от Пловдив.

Първите стъпки бяха през 2005 г., когато в резултат на активната работа на Гражданския клуб начело с Лука Станчев бяха реставрирани олтарните икони, рисувани от руски майстори. През 2010 г. издигнахме чешма, а малко по-късно ремонтът и обновяването на златните куполи стана факт със спомоществователството на щедри пловдивчани и с подкрепата на Министерството на културата на Турция.  

Най-важното е, че с работата си успяхме да привлечем вниманието към това архитектурно бижу, което има толкова важна роля. Венецът на тези усилия е този ремонт, каза Георги Иванов.