от Деница Лещева

Един от най-значимите периоди в историята безспорно е епохата на Възраждането. Макар че все още съществуват разногласия по отношение на датировката на периода, много от съвременните историци приемат, че е започнал в началото на XVII век – около четири века по-късно от Европейския ренесанс. Преди всичко, се характеризира като период на икономически и духовен просперитет, както и начало на революционните движения и борбите за независима българска църква.

Пловдив не бил подминат от полъха на новата епоха. Напротив – той бил сред първите места, където се изграждали нови училища и фабрики. Тук за пръв път бил отбелязан и 11 май като Ден на българската просвета и култура и славянска писменост. Без съмнение първото нещо, което идва на ум на пловдивчани, когато заговорят за Възраждането, са пищно украсените домове на богати търговци в Стария град. С помощта на умели майстори от местните школи, по-заможните жители на града въвели и наложили нов архитектурен стил – пловдивски барок, който я град бил християнски квартал, а днес все още съхранява над 200 възрожденски къщи.

В днешната си разходка ще включим няколко обекта от Старинен Пловдив, съхранили духа на Възраждането. Ще започнем от улица „Съборна“, където се намират много от обектите от тази епоха. Веднага след като подминем бариерата, виждаме вляво от нас Обредния дом, помещаващ се в сградата на Временното руско управление. Къщата, обаче, е построена преди освобождението и е принадлежала на д-р Рашко Петров - един от първите дипломирани лекари в Пловдив и съмишленик на Левски. Говори се, че самият Апостол е гостувал в дома на довереника си. Възрожденските мотиви в просторните зали са запазени и в днешния ритуален дом. 

По-късно ще се върнем на емблематичната улица, за да видим и останалите обекти по нея. Сега свиваме по „Митрополит Паисий“, съвсем в началото на която се намира старият дом на Христо Г. Данов - родоначалник на българското книгоиздаване. Днес едноетажната сграда е превърната в Музей на книгоиздаването, който може да бъде посетен в дните от работната седмица. Самият Данов, известен още като учител, общественик и кмет на Пловдив след Освобождението, живял тук до дълбоки старини, а след смъртта си бил погребан в намиращата се отсреща църква „Св. Богородица“.

Минаваме покрай храма и продължаваме нагоре по улицата, за да стигнем до църквата „Св. Николай“ и намиращата се зад него Чалъкова къща. От трите останали до днес Чалъкови къщи, единствено тази функционира като музей и е един от безплатните обекти, които можем да посетим. Била притежание на Вълко Чалъков, а брат му Стоян живеел там, където днес се намира читалище „Възраждане“. Копривщенското семейство оставя огромен отпечатък под тепетата. Братята участвали пряко и чрез дарения в построяването на повечето църкви в Стария град, училищата и болниците. Вълко е известен и като ктитор (дарител) на Рилския манастир. Точно до входа на дома му се намира църквата „Св. Николай“, в която и днес се пази надгробната плоча на Вълко. Тук е съхранен и най-старият иконостас в града, произхождащ от съборената по-рано църква със същото име.

Съвременната сграда на впечатляващата църква „Св. Богородица“, в която се пази красив позлатен иконостас, също е издигнато с помощта на благодетелите. Щедро дарение прави чорбаджи Вълко и за църквата „Св. Димитър“, намираща се метри по надолу по ул. „Тодор Самодумов“. Счита се, че основите на първия храм на това място са положени по времето на цар Иван Асен II, след битката при Клокотница. Съдбата му след това, обаче, е неясна и, подобно на всички църкви в Стария град, на няколко пъти е изграждана наново.

Точно срещу храма се издига и огромното здание на Жълтото училище, наречено така заради цвета на фасадата му. Това е единствената обществена постройка, която от създаването си през 1868 година до наши дни се използва по предназначение. Сградата е издигната специално за нуждите на първата гимназия под тепетата, а днес функционира като Академия за музикално, танцово и изобразително изкуство.

Продължаваме по улицата, за да видим и известните къщи на Клианти и Мавриди. Разкошната постройка, която някога била дом на Георги Клианти, е най-старият съхранен обект от епохата на Възраждането и наскоро отвори врати за посетители след 50-годишна реставрация. Въпреки че е пресъздадена само част от къщата, построена през втората половина на XIII век, ще останете впечатлени от архитектурата, богатата декоративна украса с геометрични мотиви и изрисувани тавани, уникални пейзажи и красиви алафранги.

Къщата на Георги Клианти

Точно срещу къщата се намира сградата, която днес наричаме къща „Ламартин“. За съжаление, няма да можем да я посетим, тъй като все още не функционира като музей. През 1833 г. Алфонс дьо Ламартин отседнал за три дни в дома, притежаван от Георги Мавриди, на връщане от Ориента и останал впечатлен от гостоприемството на стопаните. Българите и Източния въпрос присъстват в много от трудовете му. Усетил и пресъздал настроенията на българите срещу турците, през 1834 г. Ламартин заявява на трибуната на френския парламент: „Това е една многобройна нация, честна, работлива, която повече не възприема турците и се надява да ги отхвърли веднага.“

Спускаме се по улица „Княз Церетелев“ и завиваме надясно по „Съборна“. Вдясно от нас виждаме фасадата на Старинна аптека „Хипократ“, която е единственият по рода си Музей на фармацията на територията на България. По онова време лекарствата се правели с изцяло натурални съставки, като билки и мазнини. Тук можем да разберем как са се изготвяли извлеци, тинктури, как са се провеждали лабораторни изследвания. От дипломите на медиците става ясно, че повечето от тях са завършили образованието си западните университети. В експозицията на музея са включени аптечни прибори и оборудване, произведени предимно във Виена и Берлин. Запазен е и оригиналният касов апарат, автентична царска вазерия, както и оригиналният лекарственик на светеца Иван Рилски.

Старинната аптека "Хипократ"

Непосредствено до аптеката се намира и старата къща на Стоян Чомаков. Докторът бил един от най-активните борци за независима българска църква, а домът му впечатлява с разкошна вътрешна декорация. След Освобождението постройката била предоставена за резиденция на цар Фердинанд, а в момента в нея се помещава постоянната експозиция на Златю Бояджиев, но повече за нея ще разберем в следващия маршрут.

Сега продължаваме разходката си до „Св. Св. Константин и Елена“. Вече ви разказахме за първия храм на това място. Днешната сграда била построена през 30-те години на XVIII век от брациговски майстори, след като чорбаджи Вълко издействал султански ферман за издигането й. Иконостасът й е по образец на този във виенската църква „Св. Троица“, а красивите икони са дело на Захарий Зограф и Никола Одринчанин. Малко след построяването си, храмът бил украсен със стенописи.  

След като разглеждаме църквата, минаваме по площада, на който се намира Туристическия информационен център в Стария град, за да се спуснем по улица  „Константин Стоилов“. Отдалече виждаме фасадата на Балабановата къща, която дели един и същи двор с дома на Степан Хиндилиян. Построена е през XIX век и макар че е сменила много собственици, е известна с името на последния от тях - търговеца Лука Балабанов. През изминалия век къщата била съборена до основи, а в последствие - възстановена по спомени, фотографии и документи. Освен типичната богато декорирана възрожденска къща, някогашния дом на търговци, кафтанджии и лихвари днес е и сцена на изложби и музикални прояви. Той е и една от локациите, в които два пъти в годината се провеждат камерните концерти на „Дни на музиката в Балабановата къща“.

Ще влезем да разгледаме и съседната къща на Степан Хиндилиян. По всичко личи, че богатият арменски търговец обичал лукса – стените на дома му са изрисувани с красиви пейзажи от Венеция, Санкт Петебург, Стокхолм. По стените на най-богато украсения дом можем да видим дори и медальон с изображение на Александрийския фар. В горния салон на къщата е запазена и мраморна чешма, от която капело розово масло, когато семейството посрещало гости. Впечатляваща е и банята (хамам), построена по ориенталски образец - единствената, която била снабдявана и с топла, и със студена вода. През 1914 година, след като започнал арменският геноцид, семейство Хиндилиян се изнесло от къщата и я предоставила за убежище на бежанците. Те, обаче, не били последните обитатели. Като много други къщи в Стария град, и тази е била част от сградите на „Жилфонд“ през втората половина на миналия век. Може би някой от читателите си спомня за ранните си години, прекарани в нея, или пък в тази на Георгиади.

Изкачваме се обратно по улицата  за да стигнем до Едва ли някой не е чувал за красивата къща на Аргир Куюмджиоглу, в която вече повече от 100 години се помещава експозицията. Повече от 40 000 експоната проследяват развитието на селското стопанство, занаятите и търговията през Възраждането. Днес музеят е сцена на изложби, работилнички и различни по характер прояви. Една от най-значимите от тях е Международния фестивал за камерна музика, който през месец юни ще се проведе за 54-ти път.

Впечатление прави, че къщата е построена върху някогашната крепостна стена на града. Точно до нея се намира и Хисар капия, под която ще минем, за да стигнем до стария дом на Димитър Георгиади, който днес е приютил експозиция „Възраждане“ на Историческия музей. Самата къща, която била зестра на Георгиади от жена му Елени,  държи своеобразен рекорд в Стария град - в нея има точно 144 прозореца. Богатата експозиция представя историята на България през XV – XVIII век с разнообразен веществен, снимков и документален материал. Представени са и национално-освободителните борби, както и борбата за самостоятелна българска църква.

Къщата на Георгиади

В съседство с красивата къща на Георгиади се намира и тази на Никола Недкович. Някои чужди автори сравняват сградата с италианско палацо от епохата на Ренесанса. И с право – тя е построена изцяло в стила на европейския класицизъм и в момента е единствената, в която са изложени оригинални мебели и предмети на фамилията, която я е обитавала. Още при влизане в двора, впечатление прави „клюкарника“-вградена в дебелите зидове стаичка, от която можело да се наблюдава всичко, случващо се на улицата. Дори и стаите в нея си имали строго предназначение. 

Продължаваме да се спускаме към Източната порта, за да разгледаме и последния обект за днес – църквата „Св. Неделя“. Подобно на „Св. Св. Константин и Елена“, е издигната от брациговски майстори, а някои от иконите са дело на Захарий и Димитър Зограф. В двора на храма се намира и църковна къща, част от която е служила за училище. Там е учил и българският учител, книгоиздател и общественик Йоаким Груев.

С това завършва разходката ни. И, разбира се, имаме още какво да разгледаме и кажем – твърде много, за да се поберем в една обиколка. За да не отегчаваме читателите, ще им препоръчаме да продължат тура си, разглеждайки Улицата на занаятите, или пък прекрасния архитектурен ансамбъл в подножието на Небет тепе, включващ Занаятчийски център "Бакалова къща". Старият град е пълен с антикварни магазинчета, от които можете да закупите традиционни сувенири, дори да видите български носии. Нека не забравяме, че някои от обектите отварят врати само по време на събития, като например къща „Бирдас“ и Данчовата къща. Струва си да се разгледа и прекрасната архитектура на къщата на хаджи Николаиди на ул. „4-ти януари“, която днес функционира като хостел.

А по-любопитните от вас могат да се отбият за ден до Карлово, Калофер, Копривщица или Панагюрище, за да продължат тура си по пътя на възрожденците.

 Къщата на Куюмджиоглу