Протестантска църква (Евангелска съборна църква) е открита през 1901 г. на ул. „Лейди Странгфорд“ на Сахат тепе в Пловдив. Тя е най старата протестантска църква в България и най-голямата на балканския полуостров.

Неповторима като архитектура и като строително постижение, с внушителното си въздействие тя буди възхищение у специалисти и обикновени граждани. Една от малкото в България катедрали, построени в неоготически стил.

За разчистване на строителната площадка са извадени много кубици скална маса, но този камък после е оформен от майсторите каменоделци и вложен в стените на сградата.

Този църковен храм е осветен официално на Втория общ събор на Евангелските съборни църкви през 1901 г. Най голяма заслуга за построяването на църквата има американският мисионер Георг Марш. Той, неговата съпруга д-р Мериам (живеят в Пловдив 40 г.) и д-р Хаскел пристигат в Пловдив през 1858 г. като мисионери, които да се погрижат за светското и духовно просветление на населението и с тяхното идване се поставя началото на протестантското движение в Пловдив.

Според описанието на Никола Алваджиев, д-р Марш е „висок мъж с приятна и одухотворена външност, добродушен и кротък“. Доктор по философия и богословски науки, а преди това е забележителен архитект в родината си.

Протестантската църква е построена по негови проекти и под компетентното му ръководство. Начинанието за построяването на тази църква е защитавано пред гражданските власти от пловдивчанина Вълко Шопов. Неговата жена е внучка на Лейди Странгфорд, а той е ревностен привърженик на протестантската религия и полага много усилия за отстраняването на възникнали трудности по строежа.

Интересно в историята на строежа е, че строителите са били българи, а ръководителите чужденци, изключително взискателни към качеството на работа. Майсторите започнали строежа са сменяни няколко пъти, защото не се одобрява работата им, докато се явява майстор от с. Славейно (Карлуково), Смолянско – Славо Райчевски.

Родопския майстор сам избира група от познати му майстори и обещава да изпълни точно всички изисквания. Завършва строежа в срок и работата му е високо оценена.

Църквата е уникален паметник на строителното изкуство. Фасадите са от каменна зидария от обработени блокове и с пояси от тухлена зидария. Външна мазилка има само по корнизи и рамки около вратите. Прозорците и външните врати са метални, доставени от чужбина, както и красивите витражи. Желязото, тухлите, цимента, керемидите също са внесени от чужбина.

След 118 годишно съществуване, тази църква е в удивително запазено състояние. Изложена на всички унищожителни атмосферни влияния, на ерозия, на страшното земетресение от 1928 г. по фасадите на сградата няма и най-малък дефект.

 От „Енциклопедия на Пловдив“, автор Божидар Тотев