„Споровете за македонския език и история могат да се решат „со кротце, со благо и со малко кютек”, както казва Андрей Ляпчев”. Така коментира неразбирателството в работата на  Съвместната мултидисциплинарна комисия между България и Северна Македония  историкът проф. Николай Овчаров. Той заяви, че в исторически план македонски език няма и даде примери за това.

„Първо българите трябва да знаят. За далечната история от 11 век няма какво да говорим, но има примери от 19 в., когато се формират нациите. Кирил Пейчинович и Йоаким Кърчовски на титулните страници на книгите си са отбелязали, че са написани на „препростейши български език от Долна Мизия. Братя Миладинови са отбелязали, че са събирали български песни. Всички тези доказателства не могат да бъдат оборени”, каза Овчаров, който бе гост в студиото на БНТ.

Той допълни, че македонските историци се опитват да оборят неоспоримите факти и са заложили капани в документите. Самуил е  български цар, но е македонец. Същото важи за възрожденците та чак до 20 в.

„ Ясно е, че след  1944 година се прави македонски език, прави се държава. Искали са език,  който е различен от българския. Според договора означава, че македонците трябва да се лишат от историята си и тя да започне през 1944 г. Това е препъни камъкът”, каза Овчаров и обясни, че години наред съзнанието на македонците е тровено, че българите са окупатори и татари. Така са учени. А в историята има и добри примери като Австрия и Германия – никой не казва, че във Виена се говори немски език.

Археологът отсече, че комисията е ялово родена. Аз знаех от началото на какво ще се натъкна.

„Гоце Делчев беше голямото препъване в работата на комисията. За коминтерна и създаването  на  самата македонска държава даже не сме говорили. Трудно могат да бъдат решени тези спорове”, отсече историкът. Той е категоричен, че македонската страна използва комисията по-скоро за тупкане на топката, ако може така да влязат в ЕС.

„Няма как да стане така и от Европейската комисия ясно го заявиха”, каза Овчаров.