Има и друга история, призвана да допълва, корегира и преосмисля учебникарската. Нерядко тя е отричана и пазена в тайна. Или просто е манипулирана. Без претенция за непогрешимост и изчерпателност, в рубриката ПРЕЗ КЛЮЧАЛКАТА НА ВРЕМЕТО предлагаме по-слабо известни на широката аудитория щрихи към епизоди от новата ни и най-нова история. Съзнателно извадени, като на случаен принцип, от хронологичния ред на събитията, те целят не пренаписване на учебниците, а разширяване на кръгозора – веднъж като познание, и втори пък като интересно четиво от най-разнороден характер. 

Средата на  70-те: Аха йогистите да станат лице на ОФ-активистите

През 2014 г. Общото събрание на ООН прие единодушно 21 юни да се чества като Международен ден на йога. Пръв Пловдивският културен институт у нас се присъедини в отбелязването на събитието. Примерът бе последван щафетно и от други наши градове, в които има школи с традиции и активно се практикува древното индийско учение. През тази година 39 български града и 3 села взеха участие в традиционните вече чествания. Малко известно е обаче, че само допреди трийсетина години йогизмът е нарочен за застрашаваща устоите на комунистическия режим религиозна практика, приравнена към забранените секти. Как се стига до това парадоксално положение разказва един интересен документ от архива на бившата Държавна сигурност.

На 12 ноември 1973 г. първата дама у нас Людмила Живкова претърпява тежка катастрофа на път за летището, където трябва да изпрати баща си Тодор Живков на посещение в Полша. Едва оцеляла, тя променя изоснови живота си, запазвайки трайна психотравма от преживяното. Обръща се към нетрадиционната медицина и сменя рязко хранителния си режим, ставайки веган и краен аскет. Макар и едва прехвърлила 30-те, Живкова започва да се уединява и отдава на духовно самоусъвършенстване. До премеждието с нея тя е напълно светски млад човек, който не се ограничава от нищо.

Случилото се обаче тя приема като съдбовен знак. За кратко време предприема няколко служебни пътувания до Индия, при които се интересува живо от древните местни учения и религиозни практики. У нас дъщерята на Първия започва изучаването на разнообразна литуратура за духовното начало у човека (на руски и английски). Често посещава Баба Ванга и все повече се увлича по езотерика, парапсхология и мистика. С част от своите приближени – интелектуалци, учени и реформатори от по-младата генерация партийци, организира домашни сбирки с нетрадиционни духовни занимания. Възлов момент в тях заемат източните религии и философията на йогизма, най-вече на една от разновидностите му – агни йога, известна още като жива етика.

До този момент практикуването на йогизъм у нас има повече характера на самодейни и несистемни занимания на шепа ентусиасти, възприемани като чудаци. През 1963 г. е направен първият опит за популяризиране на древното учение с излизането на книгата „Упражнения на йогите“. Три години по-късно е открита и първата школа по йогизъм в големия и престижен столичен техникум по електротехника и автоматика „С. М. Киров“. Нейният ръководител Венцеслав Евтимов преиздава книгата си „Йога“ в 67 000 тираж. Вероятно, за да избегне атаките на цензурата и на недоброжелателите скептици, авторът пропагандира, че „йога е прекрасно средство за нравствено-естетическо и следователно комунистическо възпитание на нашия народ“ и не противоречи на марксизма-ленинизма.

Когато през 1975 г. дъщерята на първия човек в държавата става председател на Комитета за изкуство и култура (с ранг министър), българските йогисти намират в нейно лице свой влиятелен съюзник. Тя е сред малцината от висшия партиен и държавен ешалон, които са близки до техните занимания. Като отворен към света човек, който сам прегръща това учение, Живкова насърчава негласно подобни нетрадиционни в условията на режима духовни техники за самоусъвършенстване. Скоро обаче нейните пристрастия ще станат обществена тайна и ще й спечелят недобрежелатели сред управленския и културен елит заради несъвместимостта им с идейните канони на социализма. Все пак с благословията й оглавяваният от нея Комитет дава през юни 1978 г. писмено съгласие на изявения тогава активист на йогизма у нас Христо Гешанов за създаване на българско йогистко дружество. За кратко време то привлича само в София около 4000 последователи и започва да изгражда центрове из страната.

Скоро станалото модно увлечение по йогизма стига дотам, че през същата 1978 г. бюрото на Градския комитет на БКП взима решение за изграждане на секция по йога към Българския съюз за физкултура и спорт (БСФС). Пред нея е спусната задачата „чрез правилно дишане и физически упражнения да се укрепва здравето на трудещите се“. В ръководството на секцията се записват 39 души, от които 19 са членове на компартията, а 12 активни борци против фашизма и капитализма – сиреч хора в доста над зрялата възраст с „партийно издържани и устойчиви възгледи“. Има и 5-има професори и доценти.

За да илюстрира обществената полза от йогизма, секретарят на секцията Илия Василев, привлечен за „консултант“ на службите,  изготвя, явно под тяхно давление, поредица от теоретични „разработки“: „Йога и ДКМС“ (Димитровски комунистически младежки съюз – казионна демагогска организация за бъдещи партийни членове-кариеристи – б. а.), „Йога и ОФ“ (Отечествен фронт – също камуфлажна казионна организация, б. а.), „Йога и пропагандата в страната“, „Йога и партийните органи“, „Йога и новият икономически механизъм“. Василев предлага да има национален печатен орган по йога, а йогистите да станат образцови ...ОФ-активисти. Разбира се, подобни стъпки са продиктувани принудително като акт на идейна мимикрия за оцеляване в условията на всеобща цензура, страх и демагогия. В тях недвусмислено се оглежда целият популизъм, двуличие и идиотизъм на режима.

В популяризацията на древното учение се включва и известният проф. Георги Лозанов. Като директор на Института по сугестология (метод за ускорено езиково обучение под хипноза – б. а.) той установява контакти с йога института в Бомбай, Индия (сега Момбай) с цел научно изучаване на явлението и прилагането му в живота. Рамо дава и министърът на националната просвета проф. Александър Фол, оглавил Национален експедиционен клуб по йога към ЮНЕСКО и един от най-приближените на Людмила Живкова, участващ в споменатите сбирки с „ексцентрични“ занимания в домашна обстановка.

Еуфорията от разчупването на леда обаче секва след ненадейната смърт на Людмила през лятото на 1981 г. Опонентите й, принудени по разбираеми причини да си подвиват опашките до този момент, минават в открито настъпление срещу близкото й обкръжение. Те сякаш търсят реванш за фриволното му поведение, приемано като провокация срещу идейните канони на режима, недопускащ подобни заигравания. Последователите на „нетипичните“ за социализма идеи са обвинени за проводници на вражеска идеология. На отдел 02 към Управление 06 на ДС, отговарящо за духовенството и сектите, е възложено да изготви подробна справка за йогизма като учение и разпространението му у нас.

Повече от логичен е въпросът как всесилният човек в държавата – бащата на Людмила Живкова, допуска подобен опит за реванш срещу близките на дъщеря му? Факт е обаче, че няма данни той да е знаел за тези техни увлечения - поне никой не свидетелства за подобна осведоменост през годините, липсват и негови собствени изявления по въпроса. А не е изключено да не са смеели да му докладват на фона на къде-къде по-сериозните проблеми в страната. По това време започва ускореното нарастване на външния дълг и забуксуване на поредния ялов експеримент за просперитет, известен като нов икономически механизъм. Ако все пак Живков е знаел, то изглежда е подценявал вазможността да се спекулира с проблема и не го е смятал за потенциална заплаха за управлението си.

И трето, съвсем немаловажно нещо – дори той да е бил наясно с всичките партийни интриги за разчистване на сметки, няма как да не е поставил на везните шансовете и аргументите си за намеса. Близкото обкръжение на дъщеря му е предимно от по-младата партийна генерация, минаваща за реформаторска и по-отворена към Запада. Между нея и по-старите партийци – известни като ортодоксални комунисти тип „бетонни глави“, съществува явно съперничество и противоборство между идеите на поколенията. То се изразява и в задкулисни битки между лобитата за овладяването на властовите центрове. Затова една открита намеса би означавало да вземе страна и да си отвори още един фронт от влиятелна вътрешна опозиция. А това само би усложнило и без туй сложното положение в страната при започващата поредна и оказала се последна за режима всеобща криза.

Димитър Статков