Има и друга история, призвана да допълва, корегира и преосмисля учебникарската. Нерядко тя е отричана и пазена в тайна. Или просто е манипулирана. Без претенция за непогрешимост и изчерпателност, в рубриката ПРЕЗ КЛЮЧАЛКАТА НА ВРЕМЕТО предлагаме по-слабо известни на широката аудитория щрихи към епизоди от новата ни и най-нова история. Съзнателно извадени, като на случаен принцип, от хронологичния ред на събитията, те целят не пренаписване на учебниците, а разширяване на кръгозора – веднъж като познание, и втори пък като интересно четиво от най-разнороден характер. 

В първата част от текста ви разказахме за първите градски първенци на София, назначени без избори, но със санкцията на руската имперска администрация. За първите им стъпки към превръщането на града в административен център на новата държава. За проблемите , с които се сблъсква новата управа. И за подготовката за първите избори в държавата. А как протичат те?

ПЪРВИТЕ МЕСТНИ ИЗБОРИ – МИСИЯ ЗА ВИЗИОНЕРИ БЕЗСРЕБЪРНИЦИ

Според наложените от Временното руско управление правила избиратели са имали право да бъдат само навършилите 20 години и то, ако притежават някакъв имот – собствен или в лицето на родителите си. Несъмнено на собствеността се е гледало като на гаранция за социална зрелост и чувство на отговорност при избирането на оногова, комуто ще бъде поверено стопанисването на целия град. Това изискване не е важало единствено за даскалите и завършилите средно и висше образование, а така също за търговците и занаятчиите. Здравият усет на българина е подсказвал, че образоваността и личната инициатива са достатъчни условия за зрял и аргументиран избор на общинари.

За първите си местни избори София е разделена на 14 квартала, играещи ролята на избирателни райони. Според избирателните списъци към онзи момент право на глас са имали всичко на всичко 1597 граждани, наречени „второстепенни избиратели“. Те трябвало да излъчат на първи тур 59 „гласни избиратели“ – такива с право на глас, които от своя страна пък ще изберат на специално събрание членовате на общинската управа. Те следва  да са грамотни и да отговарят на условията като избирателите си, но и да са поне 30-годишни – гаранция за житейска зрелост и отговорност. Сред тях губернаторът излъчва сам председателя на съвета, сиреч кмета, а секретарят пък се избира от целия състав. Никой от веднъж избраните членове няма вече право да откаже изпълнението на задълженията си.

Така с тайно двустепенно гласуване за председател на управата е избран Тодор Пешов, а за членове – Димитър Коцев, Атанас Филипов, Димитър Ножаров и Христо Ковачев. Всички те са били образовани и уважавани люде, като някои от тях са взели дейно участие в освободителната борба.  

За многобройните начинания са нужни обаче пари, а народът е беден и въшлив. Повече от сиромашка е и хазната на младото княжество. Затова най-трудната задача пред общинарите се очертава връзването на градския бюджет. Такъв е приет за пръв път на 11 януари 1879 г. и е закован на 153 980 франка, разбити по най-неотложните пера. Сред главните приоритети са събирането и правилното разпределение на данъците и приходите от разрешителните за търговия. Наложени са такси и върху мерките и теглилките за всяка продадена стока – нещо като ДДС. До Балканските войни данъците остават почти същите, като при турската администрация. В типичен възрожденски дух първите ни градоначалници са наблягали особено много на просветата и затова значителна част от събираните средства се заделяли за образование.

И не само това – довчерашните ни „чичовци“ добре са разбирали, че само въздигнат и просветлен ум не е достатъчен за всенароден напредък, ако липсват грижи и за здравето. Така наред с първите училища започва изграждането и на здравни заведения. Първо е открита Софийска първоразрядна болница с 30 легла и с инвентар на руски военно-полеви хоспитал. Назначен е един единствен лекар за целия град с годишна заплата от 6000 франка – два пъти по-висока от тази на градския архитект Колар. Съветът отсича: „Да ся обяви на жителите, че градский доктор ще ся намира всякой ден от 12 до 1 часът в една особенна стая при помещението на градский съвет за да прегледва безплатно бедните болни.“ Аптекарите пък са задължени с полицейска заповед (!) да дават нощни дежурства.

Обявяването на София за столица на 3 април 1879 г. съвпада с влизането в сила на градоустройствения план. Той предвижда част от свободната земя да се използва за строителство на държавни сгради, собственост на общинския съвет. Едновременно с това се поощрява и частното строителство, като всички мераклии са задължени да ограждат незабавно отреденото за градеж място и в срок от 3 години да са приключили. Нещо повече – никой няма право да строи без одобрен план и без да изгради за своя сметка тротоар пред постройката си. Собствениците на отчуждени имоти пък следва да се обезщетят подобаващо. За обезпечаването на това строителство градът се нуждае и от строителни материали. Затова се издава светкавично разрешително за изграждането на фабрика за кирпич (непечена тухла от глина, пясък и вода) от „консорциум“ на трима предприемачи – българин, французин и италианец. Срещу отпуснатата за строеж земя общината следва да получава процент от продукцията в натура за своите си строителни нужди.

Особен интерес заслужава социалната политика на градската управа. В гладното следвоенно време насъщният е проблем. Затова общинарите реагират остро на опитите за спекула и налагат фиксирани цени на основни продукти: „Като се взема пред очи цените на храните в базара, намери за добре да се смали цената на хляба, дето се продава първо качество 50 пари, второ качество 36 пари оката (1 ока = 1200 гр.); Тоже и продажбата на месата без никаква такса, а кой как намери. Постановили: 1/ Хляба 1-во качество да се продава 40 пари оката (тоест с 20 на сто намаление)  и||-ро качество 32 пари оката (11.5 на сто намаление); 2/ месата: говеждото да се продава 4 гроша оката, овчето 4 гроша оката и агнешкото 3 ½ гроша оката. Начаса да се повикнат интересующите се съсловия: хлебарско и месарско и им се съобщи горното постановление, да им се заповяда да се неуклоняват от тая такса до ||-ра заповед. Тая такса да се обнародва за справка на жителите.“

С протокол № 4 от 14 януари 1879 г. съветът постановява  да се назначи първият пощенски раздавач към новосформираното Софийско пощенско управление с месечна заплата от 250 гроша. И тъй като този разход не е бил предвиден в бюджета, за набавянето му е решено „да ся задължи всякой комуто ся поднесе писмо да плаща по един гологан (медна монета със себестойност 10 стотинки, която бързо почернява на въздуха, откъдето идва и известният израз „черен гологан се не губи“ – б. а.), така щото от добитий по тоя начин сбор да ся покрива до негде гореозначений разход“.

Помислено е и за духовния живот на още оцървулените софиянци – осигурена е безплатно сграда за първи стъпки на самодейния театър. Едно от най-големите пера в бюджета общинарите гласуват за училищно настоятелство – цели 12 000 франка годишно. Членовете му следва „да ся потрудят час по-скоро за уреждането на народните училища и снабдяването им с учители и всичко нужно за напредъкът на тия училища“. В рамките на няколко месеца са открити Първа мъжка гимназия с два класа – от по 76 и 30 ученици, и Девическа гимназия – също с два класа и общо с 41 ученички.

Сред най-отговорните и знаменателни стъпки на новия градски съвет е наименованието на улици. Без колебание тази чест е отдадена с предимство на първите вицеконсули на Франция и Италия в София – м-р Леандър (Луи) Леге и Вито Позитано. На 26 май 1878 г. те са обявени за почетни граждани. Признанието към тях е за особените им заслуги към населението на града по време на Руско-турската освободителна война, изразяващи се в съпричастност към страданията му и в личния им пример за мъжествено поведение. И досега кръстените на тях централни софийски улици са запазили имената си непокътнати.

По повод първото посещение на княз Александър Батенберг в новата столица градската управа гласува да не се жалят средства за събитието и изрично отбелязва: „...При това да ся задължат всичките жители да си приготвят още от сега  ...флагове от бело, зелено и червено...“. Средства не се жалят и за предстоящото отпътуване на инператорския комисар княз Дондуков Корсаков, обявен за почетен гражданин на София. Общинарите развързват кесията с изричната заръка „да ся представи всичко бляскаво“.

Едва установил се в пригодения за княжески дворец стар турски конак, Батенберг издава на 18 август 1879 г. Указ № 93 за „Привременни правила за общинското градско и селско управление“. В тях се предвижда разпускане на действащите до момента общински съвети, а за София – половината от членовете на общинския съвет да се назначават директно от княза, а другата половина да се избират. Така той си осигурява собствена квота, чрез която да влияе върху гласуваните решения за управлението на града. Това обаче е посегателство върху общинското самоуправление и на 23 август се свиква спешно събрание и се съставя протестно писмо до княза, в което се сочи, че указът му е в нарушение на приетите правила и само народното събрание може да ги промени. Въпреки това Батенберг е неотстъпчив и общинският съвет се разпуска през септември, за да се пристъпи към избирането на нов. Вече от позицията и на силата.

Да, това е време на велики идеали и на все още непомрачен възрожденски дух. Епохата тепърва ще вдъхва живот на Данко Харсъзина, на Дочоолу и Гочоолу. Ганьо Сомов също не е докопал сопата, за да прави избори по нашенски. Затова пък днешните им рафинирани партийни чиновници-сурогати отдавна са надскочили Алековите герои по мерзост, гьонсуратлък  и подкупност. Щото келепир има в тая работа ...изборите.

Карикатура: Тодор Цонев

(Край)

Очаквайте в рубриката:  Хомосексуалистите - срамна грешка на природата или тайната тръпка на еволюцията

Димитър Статков

   Авторът на новата рубрика на PlovdivTime ПРЕЗ КЛЮЧАЛКАТА НА ВРЕМЕТО е журналист с 30 -годишна практика.  22 години от тях Димитър Статков е работил във вестиците  "Дневен Труд" и "Нощен Труд", съосновател на последния. Има реализирани десетки авторски предавания в БНТ, бил е сътрудник на националното радио.