Има и друга история, призвана да допълва, корегира и преосмисля учебникарската. Нерядко тя е отричана и пазена в тайна. Или просто е манипулирана. Без претенция за непогрешимост и изчерпателност, в рубриката ПРЕЗ КЛЮЧАЛКАТА НА ВРЕМЕТО предлагаме по-слабо известни на широката аудитория щрихи към епизоди от новата ни и най-нова история. Съзнателно извадени, като на случаен принцип, от хронологичния ред на събитията, те целят не пренаписване на учебниците, а разширяване на кръгозора – веднъж като познание, и втори пък като интересно четиво от най-разнороден характер. 

ПРЕДИ 141 ГОДИНИ

ТИ ДА ВИДИШ - ИМАЛО „САМО“ ДЪЛГ ПРЕД ИСТОРИЯТА  

Минаха поредните местни избори, които политиците за пореден път обявиха  за „най-мръсните“ досега -  застраховайки се, че това не зависи изобщо от тях. Надпреварата за столицата се превърна в ожесточена битка и залог за надмощие в страната.

Можем ли обаче да си представим днес първите местни избори в София преди 141 години - какви са били правата и задълженията на тогавашните гласоподаватели, как са се избирали кметът и общинарите и какви са били първите им стъпки за благоустройството на града?

София е освободена от руските войски на 23 декември 1877 г. (4 януари 1878 г. нов стил). Още същия ден след благодарствения молебен на площад „Куру-чешме“ (по-късно площад „Гурко“ - на мястото на днешната Съдебна палата) героят от войната генерал Йосиф Гурко назначава за временен губернатор на града  генерал Пьотър Алабин. Под негово ръководство пет дни по-късно е сформиран градски управителен съвет.Той наброява 12 членове, оглавяван от Манолаки Ташев (кмет) с помощници Стоянчо Цветков и Иван Андонов, а секретар е Михаил Буботинов. За кмета и секретаря се знае, че са били сред най-образованите навремето си софиянци. И двамата са ученици на видните възрожденски просветители Захари Круша и Сава Филаретов.

Назначаването на градските първенци, без още да са проведени местни избори, става след излъчването им от гражданството, но под контрола и по правила на руската имперска администрация. Това избързване се налага заради неотложните проблеми в града след скоропостижното оттегляне на турската управа при настъплението на руските войски. Към този момент още никой не знае, че София ще е бъдещият административен център на новата българска държава. Процесът на благоустрояване ще се ускори след преместването от Пловдив на Временното руско управление след Берлинския конгрес от лятото на 1878 г. и ще приеме необратим характер след избора на града за столица на младото княжество на 3 април 1879 г. Тези паметни дни на още неопитната градска управа са отразени в протоколните книги на Средецкия градски управитителен съвет. Той започва работа под непосредственото ръководство на губернатора Алабин и полицмейстъра (началник на полицията) Скугоревски.

Първата стъпка за преобразяването на невзрачното провинциално градче от ориенталски тип е изготвянето на градоустройствен план с помощта на чеха Антонин (Адам) Колар, назначен за главен градски архитект. (Той проектира също паметника на Апостола и Военната акадамия.) За неговото поканване препоръките са, че е „специалист архитектор и человек весма благонадеждни“. Затова му е определена заплата от 40 сребърни рубли – почти по европейските стандарти. (До официалното въвеждане в обръщение на лева през 1880 г. се използват руската рубла, френският франк и турските лира, грош и пара.) Скоро заплатата му е приравнена на 3000 франка годишно.

Главното предизвикателство пред Колар е да изчисти и пресуши блатата, образувани насред града поради липсата на канализация. Водите на мътната бара Крива речка, в която нявгашните софиянци освен че са прали чергите си, но са поили добитък и са изхвърляли сума ти нечистотии, са били източник на болести и развъдник на свирепи комари. Водите са се изливали към центъра по днешния централен бул. „Витоша“ при пресечката с ул. „Парчевич“. После са правили завой при ул. „Солунска“, минавали са по бул. „В. Левски“ и ул. „Аксаков“ и са се събирали в огромен вонящ гьол при днешната градинка пред паметника на Съветската армия. При напълване нечистотиите са се отливали в р. Перловец недалеч от Орлов мост. Градът е такъв, какъвто го описва пътешественикът Ами Буе двадесет и пет години преди Освобождението: „Улиците са криви, залети с лепкава кал, пълни с дупки. Липсват тротоари. Площадите, доколкото могат да се нарекат така, са засипани с боклук и тор. Навсякъде мръсотията е невъобразима.“

До Освобождението в София има едва 16 улици – тук-там с калдъръм, и стотина по-малки „сокаци“. Под надзора на императорски комисар е назначена комисия за „калдръмосването на улиците и тротуарите и по отвождението на канали, които пресичат целия град и съставляват резурвоар на всички нечистотии... Ген.-майор Грессер проси да се обърне особено внимание по исправлението на тротуарите, които в сегашния им вид са невъзможни за пешака.“

Макар и твърде примитивни, извикващи снизходителните ни усмивки днес, се сформират пожарната, техническата и здравната градски служби. В града преобладават дървените постройки и често стават опустошителни пожари. Затова на 26 април 1878 г. съветът постановява да се приспособи специално помещение, където да стоят конски каруци с бъчви вода и с нужните инструменти. Срещу заплахата от глоба всички граждани се задължават да помагат при потушаването на пожарите. Много от постройките нямат прозоци и общинарите нареждат софиянци да почнат да откриват постепенно такива на къщите си, както предвижда готвеният градоустройствен план.

Най-големият проблем обаче е хигиената на града. Създава се специална санитарна комисия за цялостното му почистване. Въведен е санитарен контрол над кланиците и месарниците. Издадена е заповед всеки, който не пази чистота, „да се шрафува от ½-2 рубли“ (от немското щрафен – глоба, глобявам). По повод предстоящото посещение на княз Дондуков-Корсаков (оглавяващ Временното руско управление в България и участващ в работата на Учредителното събрание за приемането на Търновската конституция) съветът разпорежда градът да се представи „колкото ся може по-спретнат и чист“. И в продължение на една седмица мобилизира по 240 души от всяка от 18-те софийски махали да почистят всички дворове и улици. За целта полицията осигурява 100 каруци и по 3 франка дневна надница на чистач. Определено е и място за градско бунище. 

Друг голям проблем за града е мижавото осветление, грижите за което до този момент се възлагали на нощните стражари. Едва през лятото на 1878 г. била поръчана на виенския търговец Бохор Таршон доставката на 200 газови лампи по 14 гроша всяка. (1 грош, на турски „куруш“ = 40 турски пари, 2 турски пари = 1 стотинка съгласно Закона за демонетизацията от 1887 г.) Те трябвало да заменят едва мъждукащите лоени свещи. Решено е поддръжката им да поеме частен предприемач, като се събират такси според кесията от всички частници, чиито имоти са „огрени“ от придобивката. Само на площада пред „правителствения дом“ (бившия конак) осветлението е за сметка на общината. Липсва и едно възражение срещу това соломоновско решение.

Докато пристигнат новите лампи обаче, е възложено „да се съберат сичките ограбени фенери от улиците по време на ангарията (при турската управа – б. а.) и това да стане, като се повикне духовния началник на евреите и му се предложи съдействието в този случай, като се убеди за належащата потреба колко по-скоро да излезнат ограбените фенери из еврейските домове и се донесат в полицията.“  От написаното излиза, че подозренията за окрадените фенери падат върху еврейското съсловие. (По данни на общината към февруари 1878 г. София наброява 11 694 жители, намалели почти наполовина при боевете за освобождението на града. Еврейското съсловие е към 30 на сто – 3538 души, срещу 56 на сто българи – 6560 души, 7 на сто турци – 839 души, 6 на сто цигани – 737 души и едно на сто други етноси.) По-нататък указанията продължават: „Тия фенери щат излезнат на яве, да се натурят по готовите стълбове на улиците и да се разпореди тъй штото нощните стражаре да палят тия фенере по главната улица и чаршиите и да отговарят в случай на испотрошаването им.“

Успоредно с облагородяването на бъдещата столица върви и грижата за войската, която ще я охранява. Поради липсата на подходящи помещения за казарми (старите били невъобразимо мръсни) е разпоредено новобранският набор, предимно от българското опълчение, наброяващ  „три тысячи“ (от руски - три хиляди) да се приюти първонално в останалите от турско време „чадъре“ (палатки).  Но и тук новата управа се сблъсква с проблем – почти целият инвентар се оказва окраден. Затова на шефа на полицията е наредено „да направи потребното за пращането на полицейски хора да съберат тия плячки от селяните, с които да си послужат войските да квартируват на отвореното поле.“

Едва добил що-годе вид, градът е готов за първите си официални местни избори. Те се провеждат на 2 декември 1878 г. съобразно утвърдените от руския императорски комисар „Временни положения за градските и окръжните съвети“. Това е и първият свободен акт на самоопределение след вековете османско потисничество. Липсата още на парламентарен живот (той ще се зароди едва през пролетта на 1879 г.) не накърнява и на йота демократичния дух на начинанието. Напротив – тръпката от сбъднатия национален идеал е гаранция, че излъчените първи избраници ще служат всеотдайно на народа си.

Карикатура: Тодор Цонев

(Следва продължение)

Продължението ИЗБОРИТЕ – МИСИЯ ЗА ВИЗИОНЕРИ БЕЗСРЕБЪРНИЦИ   четете УТРЕ!

Димитър Статков

   Авторът на новата рубрика на PlovdivTme  ПРЕЗ КЛЮЧАЛКАТА НА ВРЕМЕТО е журналист с 30 -годишна практика.  22 години от тях Димитър Статков е работил във вестиците  "Дневен Труд" и "Нощен Труд", съосновател на последния. Има реализирани десетки авторски предавания в БНТ, бил е сътрудник и на националното радио.