Днес е Гергьовден, празник на храбростта и на българската армия. Имен ден празнуват всички българи с имената Георги, Ганчо, Гергана, Галя, Генчо, Гинка и производните им. На тази дата отбелязваме и Деня на овчарите. 

Свети Георги е мъченик, с когото фолклорната традиция свързва езическите пролетни скотовъдни култове и мотивите на змееборството. Побеждавайки демона на злото (змей, дракон), той възстановява хармонията на битието. В това отношение Св. Георги изключително много се доближава до типа на културните митологични герои - демиурзи, които унищожават чудовища.

В традицията Св. Георги винаги е представен като конник, който не само побеждава змея, но и освобождава девойката, предопределена за жертва. Така е изграден и образът му в народните песни, а дори и в иконографията. Всъщност това е една метафора за победата над студа, зимата, злото и освобождаване на пролетта и растежа. Така славянските народи пренасят върху християнския светец някои от чертите на пролетните божества на плодородието, а Гергьовден става сезонна граница в скотовъдния календар.

След Великден Гергьовден е най-големият пролетен празник за православните. Защото е на 6 май - в разгара на пролетта, се нарича още Зелен Георги (или Цветен Георги). Подготовката за празника започва още от предния ден. Момите берат цветя и вият венци за агнето, което ще се коли за курбан. Месят се обредните хлябове, като най-големият се нарича на Св. Георги.

Коли се първото мъжко родило се през годината агне; прекажда се и се освещава. Коленето става пред трапезата, на която има сол, трици и трева, от които предварително се дава на агнето, за да има ситост, плодородие, здраве и живот. Събраната кръв се изсипва върху лехите, за да ражда земята повече.

Всички се събират на обща трапеза, прекаждат я, пият, веселят се и пеят песни: "Св. Георги обикаля нивите", "Здравец за Гергьовден", "Венец за агънцата". На трапезата освен печено агнешко трябва да има пресен лук и чесън, салата, пиле, хляб и вино. След като се обядва, се играят хора и се връзват люлки, които моми и момци не люлеят, няма да им върви през годината.

Някъде момите вадят от бял котел с вода. В него предварително се оставят да пренощуват пръстени, гривни или китки. Девойките наричат коя мома за кого ще се омъжи. Другаде има обичай за събличане и забраждане на булките. Всички млади булки, омъжени през тази година, излизат на мегдана с невестинските си премени. Кръстниците (или кумовете) свалят ритуално връхната им дреха и събуват обувките им. После им дават обикновени и ги забраждат с кърпа.

Люлеенето, напяването на пръстените, събличането и забраждането на младите булки - това са практики със соционормативн характер. Първите две са от инициален тип и са със сватбена насоченост (продължаване на рода). Третата ярко демонстрира приемането на младите в групата на зрелите жени, върху които лежи част от семейната тежест, т.е. това е тяхната социализация.