Празникът, който изправи нацията след Първата световна война: Отбелязваме Деня на народните будители

  • от PlovdivTime
  • 08:34, 01.11.2021

Празникът на духа, който изправи българите след поражението през  Първата световна война – това е Денят на народните будители. В момент, когато нацията е обезкуражена, икономиката е на ръба на срива заради тежките репарации, а младите българи се лутат в духовните си търсения. Честването се провежда за първи път в Пловдив през 1909-а, но влиза в официалния календар именно през  1922 г., когато министър Стоян Омарчевски, решава, че денят на Свети Йоан Рилски по Грегорианския календар трябва да бъде посветен на всички българи, допринесли за пробуждането и развитието на българския дух. Защото, както казва Омарчевски: „първата наша грижа е да обърнем погледа на нашата младеж към всичко ценно и светло от нашето минало”. Идеята му била подсказана в писмо от обикновен български селянин, който написал, че трябва да отдаваме почит на големите българи, които са ни направили народ – Левски, Ботев, Каравелов. През 1923 г. с указ на цар Борис III 1 ноември е обявен за общонационален празник на заслужилите българи. След 1945 г. Денят на народните будители е заличен от списъка на официалните празници. Възстановен е след решение на 36-то Народно събрание през 1992 г. Идеята е на писателя и изключителен родолюбец проф. д-р Петър Константинов (1928-2011), председател на сдружение „Мати Болгария”.Денят на народните будители е посветен на делото на книжовниците, на просветителите и на борците ни за национално освобождение, съхранили през вековете духовните ценности на нацията и нейния морал - Паисий Хилендарски, Софроний Врачански, Неофит Рилски, Неофит Бозвели, братя Димитър и Константин Миладинови, Георги Раковски, Васил Левски, Христо Ботев, Иван Вазов, Григорий Цамблак, Константин Костенечки, Владислав Граматик, Матей Граматик, Свети Иван Рилски, Георги Стойков Раковски, Стефан Караджа, Хаджи Димитър, Любен Каравелов, Добри Чинтулов и много други. Сред тях са и създателите на Българското книжовно дружество, възникнало в Браила още преди Освобождението (1869). Преместено в София след 1878 г. през 1911 то вече се нарича Българска академия на науките.