След като ви разказахме как законите в България не защитават монументалното изкуство, че няма единен национален регистър, в който да бъдат описани такива творби, днес ще хвърлим поглед върху състоянието на произведенията в публична среда, къде и как се съхраняват произведенията на някои от най-знаковите пловдивски художници, създали сграфита, фрески, пана и паметници.

Ще започнем с последния инцидент, при който буря повреди сграфитото „Захарий Зограф” на Димитър Киров на калкана на сградата на Академията за музикално, танцово и изобразително изкуство „Проф. Асен Диамандиев”. Огромен фрагмент от творбата падна след силния напор на вятъра и дъжда. След оглед на специалистите обаче се оказа, че и в други зони сграфитото е компрометирано и единственото спасение е спешното укрепване, реставрация и консервация. Дошлите на място специалисти коментираха, че и творбата на съседната фасада на сграда – „Орфей” от същия автор, също не е в добро състояние.

Част от сграфитото "Захарий Зограф" на Димитър Киров падна

Ди Киро изработва и 12 стъклогравюри за Дома на младоженците на ул. „Шести септември”. От тях съхранени са 11. Сграфитото ма големия пловдивски художник „Коне” на бул. „Цар Борис III” е в тежко състояние, същото е положението и с творбата му „Из културната история на Пловдив” („Културата през вековете в Тракия”, „Културата през вековете на територията на „Пловдив”). Фреското е с респектиращите размери 9 на 12 метра и е във фоайе на Партийния дом. Надеждата е тази творба да бъде реставрирана по време на ремонта на Концертна зала. Недостъпна, но по данни на изследователите в лошо състояние е и мозайката „Димитър Благоев в Пловдив” в главното фоайе на бившия 4-и Благоевски районен съвет.

Стенописът “Развитие на строителството” на Енчо Пиронков във фоайето на административна сграда на пл. „Съединение” 3 от години се руши. Монументалната творба на именития пловдивски художник е нарисувана върху 13-метрова стена и е изпълнена в техника секо през 1973 г. За съжаление от внушителната ѝ осанка е останало малко заради замазвания, пробиви и висящи кабели.

Законът за културното наследство загърби монументалното изкуство в БългарияРушиш паметника на Съединението или мозайка на Йоан Левиев – глобяват те за увреда на общинска собственост

Немалко са творбите на същия автор, които са унищожени през годините и остават запазени само на снимки и в проект. Преди 1989 г. 250 квадратни метра стенопис с име “Кирил и Методий” е съсипан при закриването на детския отдел на библиотека “Иван Вазов” със заповед на тогавашния кмет Иван Панев. През 1985 г. помещението е превърнато в сграда на музей “Съединение” и творбата на Пиронков е заличена и то малко, след като е завършен.

При строителни работи е унищожено и фреското „Културен живот” във фоайето на Руската гимназия.

Мистриите и шпаклите влизат в действие и затриват и друга работа на Енчо Пиронков – стенописа „Почивка” в дневния бар на хотел „Марица”. Работата с размер 3,60 на 4,70 метра е изпълнена съвместно с Георги Божилов-Слона.

В бившата сладкарница на последния етаж на хотел “Тримонциум” изчезва стенопис “Флейтист и женска фигура”. Сега там се намира модерен панорамен ресторант.

Близките на Пиронков  разказват как каменното фреско в ресторанта на същия хотел - мозайка, изпълнена с бели речни камъчета, лакови бои, восък и цимент, е дорисувана от неизвестен бояджия в през 90-те години на 20 в. За да оцвети творбата, той изографисва плитки на женските глави. Само като проект в архивите на Народната библиотека е съхранена и монументалната творба “Развитие на изкуството”, унищожена при реконструкция на бившата сграда на проектантска организация на пл. „Съединение” през 2000 г.

Заличена е и творба на Енчо Пиронков и в Къщата на архитектите в Стария град. Работата му е от 70-те години на 20. в., но през 1992 г. сградата преминава в частни ръце, а с това идва и краят на стенописа.

Времето и липсата на стратегия и политика в национален план по отношение на стенно-монументалното изкуство в България са оставили тежки следи и върху творбите на много от големите имена на български творци.

Изключително красивата мозайка „Пощенски гълъби” на Георги Божилов-Слона във вътрешното пространство на Централна поща е пощадена от набезите на природата, но не и на хората. Работата с размер 5/14 метра от 1977 г. е с липсващи камъчета, а в горната част е пробита и е монтирано осветително тяло.     

 
"Пощенски гълъби" на Георги Божилов-Слона                                                                                    

С множество поражения е и мозайката „Борбите и целите на Партията” („Моменти от съпротивата и бъдещото развитие на социализма” на фасадата на Партийния дом на друг знаков пловдивски художник – Йоан Левиев. 

Творбата на Йоан Левиев на фасадата на Партийния дом

Негова творба – стенопис на калкан на ул. „Княз Александър I” от началото на 60-те години на миналия век е напълно унищожена. Същата е съдбата и на сграфитото „История в имена4 в комплексно бюро „Балкантурист” на бул. „Москва” 37. Замазан непосредствено след изпълнението му е и стенописът на ресторант „Пълдин” – „Мевлеви хане”. Унищожен е витраж с бетон за западната фасада на Централна поща, а съществуващият проект е в лошо състояние.

Най-знаковото унищожение на творба на Левиев обаче е тоталното унищожение на стенописа „Културата и работническата класа” в бившия Профсъюзен дом „Стефан Кираджиев” с размер 20 на 3 м. Това се случи по време на ремонта на сградата, която днес се казва Дом на културата „Борис Христов”.

Своя знак с монументилните си творби са оставили в Пловдив и други значителни художници – Георги Бояджиев, Ангел Пачаманов, Димо Кенов, Трифон Неделчев, Вълчан Петров, Дечко Дечев. За състоянието на техните творби ще ви разкажем в друг материал.