Продажбата на хранителни стоки на открити пазари е вековна традиция, позната в Европа още преди индустриалната епоха. Във всеки град са се обособили специфични места, където производителите да продават своята стока в определен ден от седмицата или за постоянно. Пловдив не прави изключение, въпреки че от многобройните пазари, които са били пръснати из града преди години, понастоящем активни остават само няколко. А тенденцията на днешната икономика сочи към пълното им заличаване. 

 

 

Това, което е остнало днес от Понеделник пазара, е една съвсем малка част от известното тържище. Всъщност, входът за пазара в средата на миналия век е бил още на площада при разкопките на Източната порта, на колелото откъдето започва ул. "Митрополит Панарет". През 50-те години в началото на улицата е имало бариера, която да спира навлизането на каруци в понеделник - пазарния ден. На самия площад е била фурната на председателя на Съюза на хлебарите. Малко по-надолу, срещу днешната пицария, е била къщата на трите вдовици, която играе основна роля в наименованието на улицата.

 

Евгений Тодоров в "Запомнете Пловдив" преразказва историята на трите жени, приютили чуждестранен офицер през далечната 1883 г. Офицерът ги омаял, те му прехвърлили къщата, която той веднага заложил и след известно време дошъл съдия-изпълнител с намерение да изхвърли майката с двете й дъщери на улицата. Тогава се намесил митрополит Панарет, който платил дълга на жените още същия ден и така спечелил благодарността на квартала. През 1902 г. на къщата била поставена табела "Улица митрополит Панарет", като това бил първият надпис на улица, поставен в Пловдив. А от така важния за времето си пазар днес са останали едва няколко сергии.

 

 

Четвъртък пазар е най-старият пазар в Пловдив, с традиция над 350 години. Бил е разположен в близост до моста на Марица до 1893 г., когато бива преместен на настоящото си място. Пазарът се е ширил чак до историческия и археологическия музей. През 1984 г., за издигането на паметника на Съединението обаче, разположената там част е съборена и от 1986 г. пазарът функционира в настоящите си граници. Той е бил важна част от пловдивския живот, особено на есен, когато там се е събирало цялото изобилие на Тракия.

 

 

 

Житният пазар дава името на днешния площад, който се намира на бул. „6 септември“, в подножието на Стария град. Преди прокопаването на Тунела, пазарът се намирал на кръстовището пред баня "Старинна", но в края на 50-те години, когато започнало изграждането на Тунела, преместили пазара на едноименния площад. Все още се намират архивни снимки, показващи струпаните каруци на търговците.  

 

 

Официалното име на днешния площад е "22 септември", но ако попитате който и да е пловдивчанин, едва ли ще чуете това. В местното съзнание мястото си остава "Гроздовия". А грозде там са продавали отдавна - тогава, когато бул. "Руски" е бил околовръстно шосе на Пловдив. Площадът е бил автогара и тълпите от хора, преминаващи оттам, са подтикнали търговците да формират плодовото тържище. През 90-те там отварят първите обменни бюра. През 2008 г., по случай 100-годишнината от обявяването на независимостта на България, площадът е прекръстен, въпреки негодуванието на много пловдивчани. 

 

 

Други известни пазари са Събота пазара и пазарът на ул. "Младежка". Въпреки намаления си обем, те продължават да съществуват като такива и да обслужват съответните райони - Южен и Западен. 

 

Днес търговските вериги и хипермаркети постепенно изместват пазарите като предпочитано място за пазаруване, макар да има още няколко поколения хора, чиито навик е да си набавят плодове и зеленчуци от откритите тържища. Качеството, както и на много други стоки, не е "като едно време", за съжаление, но пък можем да приемем като предизвикателство задачата да намерим най-сочните домати, най-свежите ябълки и най-вкусните картофи между изобилието от сергии, предлагащи ягоди на цената на пържоли дори и в студените месеци на годината.