Марин Дринов (1838-1906 г.)  е родом от Панагюрище. Завършва Духовна семинария в Киев и Историко-филологическия факултет на Московския университет. През 1873 г. постъпва като професор в Харковския университет. През 1878-79 г. Дринов завежда отдела за народното просвещение и духовните дела в рамките на Временното руско управление на България.

В този период участва активно в изграждането на държавното устройство на Третата българска държава. Той е един от съставителите на Търновската конституция. Негово е предложението София да е новата столица на княжество България. възстановеното княжество България.

 След 1881 г. живее в Харков и продължава своята научна и преподавателска дейност до края на живота си. През 1898 г. е избран за член-коренспондент на Императорската Санкт-Петербургска Академия на науките.

Дринов е един от основателите на Българското книжовно дружество в Браила (прераснало след Освобождението в Българска академия на науките) и автор на много научни изследвания. Посещава родния си край през 1875 г. - в навечерието на Априлското въстание.   

Впечатленията от Пловдивския край той описва в студиата „България в навечерието на своя погром“, издадена през 1877 г.

Пловдивската област лежи в северо-западния край на Тракия, следователно тя се намира в самия център на Европейска Турция, а същевременно и в средата на българските земи. Тази област представлява една обширна равнина, която от три страни е заобиколена от планини – от високата планинска верига на Родопите на юг,  от Стара планина на север и от Средна гора, която се съединява с тези два хребета на запад. Между тези планини се простира и една долина, която Хохщетер поставя сред най-красивите местности на света.  Стремително, с шумни водопади от планината се спускат към равнината многобройни планински потоци и се вливат в река Марица.

Равнината, която се напоява от горното течение на Марица и на нейните многобройни потоци,  се смята за житница на европейска Турция. Тя произвежда пшеница и ориз, които се ползват с добро име и на европейските тържища. Подножието на Родопите, както и полегатите склонове на Средна гора, са обрасли с лозя. По високите им части пък пасат стотици хиляди глави едър и дребен добитък. Долината, която се простира между Средна гора и Стара планина, е обрасла с розови градини.

Стара планина тук е много сурова: по нейните стръмни южни склонове не расте нищо, но трудолюбивото население на тези скали се е научило и тук да си намери препитание. То е накарало многобройните водопади, които се спускат по голите скали, да движат чаркове, на които плетат гайтани и после кервани ги разнасят из цяла Турция. На някакви колела тукашните жители изработват дървени съдове с такова майсторство, че учудват всички европейски пътешественици.  

Върховете на Родопите са обрасли с борове, които тамошното население с помощта на изобретени от него бичкиджийници превръща в строителен материал, толкова нужен на жителите на безгористите равнини.

В Пловдивския санджак се наброяват около хиляда селища (940), шест големи градове и девет паланки, тоест малки градчета. Населението на санджака стига до 650 000 души, от които 400 000 са българи, 200 000 турци и около 30 000 хиляди от разни други народности: цигани, евреи, арменци, гърци и цинцари.

Българите превъзхождат турците не само по брой, но и по своето икономическо и духовно развитие. Те са земеделци, лозари, градинари и скотовъдци. В техни ръце е съсредоточена главно и местната промишленост. „Те са много трудолюбиви и забележително пестеливи – изказа се пред мене за своето паство Пловдивският митрополит – така че живеят заможно, макар да са принудени да дават на турците половината от своите доходи“.

За народното просвещение митрополитът се изказа така: „ Рядко ще намерите в епархията селце, в което да няма училище“. Във верността на тези думи аз имах възможността да се уверя напълно. Смятам за необходимо да напомня, че тук българските училища започнаха да се откриват чак след 1840-те години и че отначало техният брой се увеличаваше много бавно, тъй като срещаха разни пречки от страна на фанариотите, които господстваха доскоро тук. В Пловдив заварих и българска гимназия (Жълтото училище), в която имаше десетина учители…