Фотография: Сайт на Пловдвивската митрополия

Един от най-красивите пловдивски храмове – „Св. Петка”, ще отбележи 130-годишнината от освещаването си и храмовия си празник на 13 и 14 октомври. В събота ще бъде отслужена Архиерейска вечерня от 18 часа, а в неделя от 9 часа със света литургия ще бъде почетена преподобна Параскева-Петка Търновска. 

Светицата е небесна покровителка на Пловдив от седем века насам. Култът към нея се разпространил в българските земи след пренасяне на чу­дотворните й мощи в Търно­во.   

А историята на храма в Пловдив, посветен на светицата , е изключително интересна. Ето как я разказва сайтът на Пловдивската митрополия. 

Някогашната пловдивска катедрална черква, която до османското завладяване на града (1371 г.) се намирала на мястото на сегашната Джумая джамия, била посветена на св. Параскева Епиватска, наричана от българите св. Петка. След като османските турци унищожили хрис­тиянското светилище, на пре­подобната бил посветен ма­лък средновековен кръстокуполен храм, който се нами­рал на скалната тераса в под­ножието на Джамбазтепе, къ­дето сега е възрожденската черква „Св. Петка“ - Стара от 1836 г. Докъм средата на XIX в. единствено в нея се служело на български език. 

 В първите години след Осво­бождението будните българи, жители на обширната енория на „Св. Петка“, известна още като Новата махала, решили да изградят нов храм, посве­тен на почитаната светица. Идеята им се реализирала три години след Съединение­то на България. Със събрани­те средства започнало изграж­дането на голям за времето си храм с представителна ар­хитектура. 

До днес е запазен възпоменателният надпис, изсечен върху мраморна пло­ча и монтиран високо при се­верния вход на черквата. Описано е полагането на ос­новния камък на храма: „Днес в лято 1888, ден 29 на месец април при князуването на Негово Царско Височест­во Българския Княз Фердинанд Сакскобургготски; на негово блаженство Екзарх Йосиф I; министерствуването на Стефан Стамболов, министър-председател и министър на Вътрешните дела; на Георги Странски, мини­стър на външните дела и вероизповеданията; на... (много други държавни и от градска­та управа мъже) положи ся основния камък на църквата „Св. Петка“ в Новомахаленската 4-а част на гр. Пловдив по планирането и надзорът на арх. Димитър Наумов...“ 

Това е един от малкото случаи в новата ни история, когато застъпници за построяването на храма били представителите на целия държавен и градски елит. Както се вижда от над­писа, храмът бил  изграден по проект на арх. Димитър Наумов, който упражнявал и над­зор над строежа. Той проектирал храма по възрожденски маниер като трикорабна псевдобазилика и поради недостиг на средства не прибавил нито притвор, ни­то камбанария. Стара фото­графия от 90-те години на XIX в. ни показва храм с полусферичен, лежащ върху ви­сок тамбур, с арковидни про­зорци и купол. В западната страна имало две малки звънарници, също завършва­щи с куполи. Външната укра­са била скромна, раздвижена единствено от пиластри в до­рийски стил между прозорците и в ъглите на сградата. В източната олтарна част имало три­ъгълен фронтон и полукръгла апсида. 

След две десетилетия (1909-1910 г.) сградата била удължена в западна посока, а във вътрешното пространство се оформила емпория (балкон за хор). От север и от юг били прибавени два малки входни притвора, а над западния главен вход била издиг­ната представителна три­етажна камбанария. 

Доиз­граждането на храма било дело на известния пловдивски ар­хитект Йосиф Шнитер, който придал на вече съществува­щата сграда стилност и пред­ставителност. Впечатляваща­та камбанария била авторско ко­пие на възпоменателната кула-звънарница на катедрала­та „Св. Богородица“. 

Иконостасът, амвонът и владишкият трон на новия храм били изработени от майстора резбар Петър Кушлев от Ши­рока лъка. Иконите на ико­ностаса били изписани в акаде­мичен стил от известния пловдивски иконописец Пе­тър Джамджиев. 

На 1 май 1970 г. в черквата избухнал пожар, при който изгоряли куполът и част от покрива на средния кораб. Възстановяването било по про­ект на арх. Никола Овчаров. Изграден бил нов купол в стила на камбанарията и така била по­стигната великолепна хармо­ния във външната архитекту­ра на храма. Фасадата била облицована с плочи от бигор, а ук­расата на интериора - обога­тена със стенописи, дело на група синодални художници, ръководени от руския май­стор-иконописец Николай Ростовцев. 

СВЕТИНИТЕ, КОИТО ХРАМЪТ ПАЗИ: 

Икона на света преподобна Параскева Петка Търновска, дарена от Негово Високопреосвещенство митрополита на Молдова и Буковина Теофан, от Румънската православна църква. Иконата бе подарена при официалната му визита в Пловдивска епархия през  2013 г. 

Одежди от светите мощи на преподобна Параскева Петка Търновска, дарени от Негово Високопреосвещенство митрополита на Молдова и Буковина Теофан, от Румънската православна църква. Одеждите бяха дарени при официалната му визита в Пловдивска епархия през  2013 г.