800 народни песни на българите от село Чушмелия в Украйна е събрал пловдивският занаятчия Стоян Маринов. Изключителният майстор на народни носии се запалил по идеята да ги съхрани преди 7-8 години. 

„Те са на един много архаичен старинен диалект, който вече е умрял в България. Някои от тях са ни познати като сюжет, други – не. Българите в Чушмелия или както е на украински – Криничне, пазят един много специфичен дълбок фолклор. Много богат, защото там обредният цикъл е много богат. Освен това, знаете, извън пределите на своята държава малцинствата се съхраняват, по-каспулирани са като отпреди 200 г. Има съхранен един много мощен старинен пласт”, разказва майстор Маринов. 

Той има силна връзка с мястото, защото преди години именно в Болград е въведен в християнската вяра, а кръстница му е Татяна Ивановна Дукова, българката от Чушмелия, която заедно с майстор Стоян се захваща да запази за историята автентичния местен фолклор. 

„В началото те не обръщаха такова внимание на стойността на техния фолклор, защото мислеха, че не е толкова „певачески атрактивен”, ако мога така да се изразя. Аз събудих този интерес и с моя методическа помощ успяхме за 7-8 години да издирим и съберем тези около 800 песни. Всички те са записани и на звуков носител с характерността на диалекта, с начина на звукоизвличане”, разказва Стоян Маринов. 

По-късно Татяна успява да посети и фонда на Българската академия на науките, където открива записи отпреди 50-60 години, правени на терен в украинското село.  Някои от героите в тях са все още живи и успяват да чуят музикалните си изпълнения в миналото. 

„Най-силна прилика фолклорът им има с този от Провадийско, Северна и Южна Добруджа”, разказва Стоян Маринов и цитира строфи от две народни песни: 

„Челебио, войне ле, челебио седящи,
на високи чардаци, на писани пармаци.” 

„Прочула са е Рада, долу в Цариграда,
царьом до царица, везир до везира.” 

Той допълва, че е имало идея заедно с РЗК-Пловдив събраният фонд да бъде представен под тепетата, но войната в Украйна усложнила реализацията. Така се насочили към изложбата приказка "Визия, разказ, докосване", която пловдивчани и гостите на града могат да видят във фоайето на втория етаж в Дома на културата "Борис Христов". 

СЕЛОТО: 

Село Чушмелия (Криничне) е с над 4300 човека население. При преброяването от 2001 г. 4056 от тях са посочили за роден език българския. 

Селото е основано през 1812 г. от български преселници. След поражението на Русия в Кримската война селото става част от молдова. През 1861 г. част от жителите му се изселват в Таврическа губерния, където основават селата Богдановка и Чушмелий. 

През 1880 г. в селото отваря първото училище, а през 1936 г. е построена църквата "Св. Георги". 

МАЙСТОРЪТ: 

Майстор Стоян Маринов е член на Регионална занаятчийска камара-Пловдив със занаятите „Накити от мъниста”, „Художествени тъкани”, „Художествено плетиво”, „Везбарство”. Владее всички техники, свързани с направата на традиционния костюм. Изработвал е такива за известни изпълнители като Янка Рупкина и Галина Дурмушлийска, за професионални ансамбли като „Тракия”, „Българе”, „Добруджа”, на ансамбли в Холандия, Германия, Англия, Гърция, Япония и САЩ.  Участник в множество изложби у нас и в чужбина. Носител на награди. 

Сценарист е на осем филма с фолклорно-етнографска тематика. От 2010 г. заедно с майстор Елена Драмова творят в Занаятчийски център „Бакалова къща”, който се стопанисва и управлява от Регионална занаятчийска камара-Пловдив.