Патриархът на българската литература Иван Вазов е трайно свързан с Пловдив. Под тепетата той прекарва ученическите си години. Завръща се през 1880 г., когато градът е столица на Източна Румелия. Генерал-губернаторът княз Алеко Богориди го назначава за депутат в Областното събрание на автономната османска провинция Източна Румелия.

По това време той издава списание "Наука". През 1885 г. заедно с Константин Величков започват да списват "Зора" - първото литературно списание у нас. Двамата по-късно издават вестниците "Народний глас" и „Съединение”. В Пловдив Вазов пише знаменития цикъл "Епопея на забравените" и много от най-хубавите си стихотворения. Живее в града до 1886 г., когато е принуден да емигрира в Одеса. 

Известният като покорител на женски сърца Вазов сам става жертва на шегите на Амура в Пловдив. През 1881 г. той си загубва ума по зашеметяващата Пелагия, наполовина гъркиня, която по това време е метреса на хърватски адвокат. Коконата отговаря на чувствата му и двамата прекарват две години в блажена любов.    

Раздялата с Пелагия го наранява до такава степен, че той мисли за самоубийство: „Исках да се отърва от страдания, като се хвърля в морето… Тъй обичах “оная”, признава Вазов пред своя приятел проф. Шишманов.  

В едно стихотворенията си от това време поетът казва: “Едничка ти изтръгваш някой път луди стонове от мойта лира.“ А в друго – рисува нейния поетичен образ:

Кат приказваш нежно, гласът ти хармоничен

на някаква си песен от раят е приличен,

високият ти стан

е горд, красив и строен, кат брезата планинска

и твоят поглед сини, в мечтателност богинска

неволно предизвиква ил песен, ил метан.

Поетът описва изгарящата го любов в своите спомени:

За щастие или нещастие, след разгулния и пълен с умствени занятия живот аз попаднах на една нова страст, която раздруса твърде дълбоко моето същество. При една разходка на Хисаря аз се запознах именно с една млада жена. Две години изпитвах блаженство на взаимната любов. По едно време я поиска обаче за жена един руски полковник, който живееше в София… (Пелагия се омъжва за руския полковник Арбузов и двамата заминават да живеят в Харков – б.ред.) И аз с разкъсано сърце трябваше да се разделя с нея.

Настанаха дни на страдания. Животът ми се помрачи. Денонощно бях зает с мисълта за нея, но страдах тайно, криейки от всички мъката си, която постоянно растеше. Всичко в Пловдив ми наумяваше за изгубената жена.

За да заглуша страданията си,  аз потърсих лек в поезията и написах „Царството на самодивите”, за да забравя в мира на фантазиите, в далечните области на бляновете тежката действителност. Аз бях чел наскоро сборника на Дозона и от него почерпах идеята да възпроизведа народните легенди в поетическа форма.

Обаче в творението на много места проглежда скръбта ми и се рисуват спомените на едно изгубено щастие. „Тя е изобразена ту под името на змеица, ту под името на вила. Тая си поема, която смятам и до днес за най-доброто си поетическо творение, написах с голямо поетическо въодушевление и любов. Тя се появи първо в подлистник на „Народний глас”, ала не можа да излезе цяла.

 Поемата „Загорка”, от която извлякох драмата „Русалка”, която се игра с голям успех. В театър „Люксембург”. пък бе поставена политическата комедия „Мортагон”. В нея се осмива един лекомислен политикан, който чрез всякакви средства се опитва да се избере за депутат. В Пловдив Мортагон дълго време беше нарицателно име за претенциозни и безскрупулни политици.

В 1884 г. реших да изпълня една своя отдавнашна мечта: да посетя Италия. Но главната ми цел беше да забравя силните терзания, които ми беше причинила раздялата с любимата, моята „самодива”. За да има с кого да споделя чувствата си, аз убедих М. Маджарова, който беше тогава чиновник в Дирекцията на финансите да ме придружи. И той прие…