Ханс Дерншвам (1494-1569 г.) завършва философия в Лайпциг. Занимава се с археологически и етнографски изследвания в Унгария, Трансилвания, а по-късно и на Балканите. Живее дълго време във Виена, след което се преселва в имението си в Тирнава.

През 1553 г. посещава Османската империя с делегация на австрийския император Фердинанд I. По време на пътуването се спира и в Пловдив. Впечатленията си описва в своя "Дневник", издаден чак през 1888 г.

Филипопол българите наричат Пловдив, а някои и Филибе. Преди да се влезе във Филипопол имало голям зидан кервансарай, вляво от предградието; нас не ни заведоха там. След това преминахме река Марица по дълъг дървен мост, който ни отведе до града. Там на реката има хубава баня с покрив от олово.

Градът вече няма стена, затова и никаква стена не се забелязва. Изглежда, че както другаде, така и тук не става голям пазар, сградите са от дърво, на един етаж, градени направо на земята, наравно с нея, без подземия или сводести изби, каквито във всички тези страни няма.

Градът е разположен под три хълма, спускащи се към реката; не е опасан със стена, прилича на открито пазарище с грозни ниски сгради от глина, кал и дърво.  Има много джамии, тоест турски храмове, всички покрити с олово; една от тях е голяма и красива.

Не се застояхме в града минахме през него като по дълга улица; целият е с настилка. Не видяхме добре построена къща, а от двете страни - само дървени бараки или дюкяни, както е обичаят на турците.

Извън града спряхме на полето за обяд, а някои от нас се върнаха в града да си вземат провизии, вино, хляб и дини. При чешмата имаше много големи каменни капаци, които преди са похлупвали каменни римски саркофази; имали са - както се вижда железни скоби и са били запоени с олово. В тях пред чешмата поят конете.

Като се погледне назад се вижда, че градът преди време е бил на непристъпно място и застроен по друг начин - на три стръмни скалисти хълма, върху които вече няма постройки.

Това е било навярно яка, непристъпна крепост. На хълма още се вижда един запустял дворец на Филип Македонски. Сега по целия път, от двете му страни, догдето поглед стига, из цялата равнина се виждат високи, остри насипни могили, като малки хълмчета, каквито видяхме и преди това. И може да се преброят по 20, 30 до 40 такива могили, някои от които са много големи...