Виктор Иванович Григорович е (1815-76 г.) е един от основателите на славянската филология в Русия. Преподавал е в университетите в Казан, Новоросийск и Москва.  При проучванията на славянската литература и старобългарския език е направил голямо пътешествие през 1844-47 г. из славянските страни.

Посещава България, Черна гора и Далмация. По време на обиколката си е намерил ценни ръкописи, които отнесъл в Русия. Той е автор на първите изследвания на българските говори и е установил делението на източни и западни. Посещава Пловдив през 1845 г.  

Филипопол (Филибе), наричан понякога от българите Пловдив, е разположен на река Марица сред разкошна долина. Градът е многолюден – около 60 хиляди жители. Населен е от турци, евреи, гърци, власи, арменци и българи.

Във Филипопол има седем много красиви черкви, неотдавна подновени, в които не намерих нищо особено. Те имат следните наименования: 1. Св. Марина – митрополитската. 2. Св. Николай. 3. Пресвета Богородица. 4. Св. св. Константин и Елена. 5. Св. Неделя. 6. Св. Петка. 7. Св. Димитър.

Училищата във Филипопол са две - първоначално и класно. В първото се преподава предимно на новобългарски език, а във второто – на гръцки. При гръцкото училище има хубава библиотека с няколко нови ръкописа.  (Тази библиотека изгоряла по време на пожара през 1846 г.)

Филипопол се извисява на седем хълма, три от които са в средата на града, а четирите се намират откъм западната му страна.  Долината между хълмовете, прерязана от Марица, е населена предимно с турци. Един от тези хълмове носи името на Крали Марко, и наистина на неговия склон се намират два каменни блока като саркофази.

 Във Филипопол живеят българи от две вероизповедания – православно и западно.

(Следва)