Пиер Лескалопие (живял през XVI век) е роден в Париж. Изучава право в университета в Падуа. През 1574 г. участва в дипломатическа мисия, ръководена от Масио, секретар на френския посланик в Османската империя Франсоа дьо Ноай. По пътя към Истанбул френските пратеници минали през Дубровник, Нови Пазар, Ниш, София, Пазарджик, Пловдив и Одрин.

На връщане Лескалопие прекосил Източна Тракия и Стара планина. Своите впечатления от Балканите той изложил в пътепис.  

На 2 април спахме в Пазарджик, малко тържище, градче, населено с много турци. На 3-и беше турският Байрам, техният Великден, който празнуват два пъти годишно с големи веселия. Те се люлееха, както правят малките деца у нас, седнали на двойно провесено въже.

Вечерта минахме през Филипополис, древен град, седалище на бащата на Александър Велики. Отчасти градът е разположен върху хълмове, отчасти в равнината. Стените, цели и красиви, съществуват още и няма никакви развалини, няма и следи от врати.

Вътрешността на града е била съвсем разрушена и построена отново по турски с малки къщички от пръст и дъски. Врагове на древността, османците са изгорили и унищожили всичко, което са намерили – статуи и надписи. Наистина те прикриват това си безбожие под маската на суеверията си или казват, че статуите и надписите са забранени от Бога, който не желае други надписи и почит, освен към самия Него, и от ревност е забранил всякакво изобразяване.

От Филипополис започва голяма равнина, близо до която минава река Марица, която някои вземат за Морава или Хеброс. Прекосихме тази река през дървен свод, дълъг тридесет свода. По-горе от него се влива Стануш (вероятно река Чая – б.р.), друга река.

Обиколката на този град изглежда да е повече от три левги (една левга възлиза на 4444 м – б.р.) и като че ли е смалена спрямо размерите, които е имала в древността. Някои смятат, че на това поле е станала битката между Цезар и Помпей, но по-вероятно е според Апиан тук да е станала битката на Октавий и Антоний срещу Касий и Брут. (Авторът бърка Филипополис с Филипи, където са станали въпросните битки – б.р.)

Още се виждат в равнината множество могилки, за които се казва, че са натрупани от купищата тела на загиналите в тази битка. Това научих от един дубровчанин от споменатия град,  там живеят много дубровчани, а също и евреи.

Филипополис е главен град на Македония, обградена от север с Далмация, Сърбия и част от Тракия, от изток – с част от Тракия и Пропонтида, от юг – с Епир и част от планината Пинд,и от запад – с Адриатическо море. Но турците смесват всички тези имена и заедно с техните владения в Европа, наричат цялото Рум, тоест Гърция.

Тази нощ спахме в Катуница. На 4 април, дебнати от разбойници, бяхме принудени да вземем за придружители отряд сеингани (охранителни подразделения на еничарския корпус – б.р.). С тях се настанихме  едно село не без страх да бъдем ограбени от самите тях. На следващия ден тръгнахме през гората към Адрианопол, а бандата  разбойници се движеше постоянно край нас и често ги съзирахме…