Любен Каравелов (1834-1879 г.) е български писател и журналист, ярък борец за освобождението на България от османска власт. Преди да започне дългогодишните си странстваия из Османската империя, Русия, Сърбия и Румъния, той в продължение на три години учи в Пловдив.

През 1850 г. първоначално е записан в гръцкото училище, но след като решава да се опълчи на гръцкото влияние в града, се премества в българското училище на Найден Геров. Каравелов в своите статии на места е доста критичен спрямо града на своята младост, именно заради пълзящото погърчване на българите в него. Все пак е склонен да спомене някои свои очарователни преживявания в Пловдив.  

Но ето че мина и зимата и настана пролет - българският рай на земята; момичетата и момчетата, честното и невинното, живото и щастливото захванаха да играят своето хоро и да пеят своите еднообразни песни.

Радостни и мили гласове се чуваха от всяка една страна, защото Пловдив е обгърнат с „нецивилизовани“ българи. Хоро бива само у българите, които живеят на Марашът, Кършияка, в Нова махала и пр.  

Хоро се захваща от пролетният българо-гръцки празник Света Петка. В петък през светата неделя на поляните се събират почти всички млади и зелени българи и българки, главяват си свирец с гайда или с цигулка и под неговата монотонна музика се захващат да играят хоро.

Разбира се, че ако младите сърца не си намерят гайда, то си пеят сами. Най-напред вървят ергенчетата, след тях годени момичета и невести, а после девиците и децата.

Всичките тия, като хванат един другиго за пояса, съставляват полукръг. Гайдата се помещава посред - на това също място се помещават още четири или пет девици, у които гласовете са по-добри - и захваща се българско хоро.

Случва се и така, когато по другите места из България, щото да пеят самите играющи. В такъв случай ту едната, ту другата страна повтарят всеки стих.

Свършва се играта - полукръгът се разкъсва мигновено, девиците се спущат към къщята си по няколко заедно. Ергенчетата вървят след тях и се облизват или сучат своите черни мустачета и тука произхожда смях, припкане, гълчотевини, шеги и радостни викове. От всяка една страна се чуват весели и щастливи гласове...

Най-после всичко се успокоява, всичко се скрива под непроницаемата нощ.