Киприан Робер (1807-73 г.) е френски учен и пътешественик, професор по славянска филология в Collège de France. Извършва е продължителни теренни проучвания в славянските земи на Османската империя и описва бита, нравите и обичаите на населението.

Автор е няколко научни труда - "Essai d'une philosophie de l'art" (1836), "Les Slaves de Turanie" (1844), "Les deux panslavismes" (1847), "Le monde slave, son passé, son état prèsent, son avenir" (1851). Откъсът за Пловдив е поместен в изследването  на Робер „Славяните в Турция“, издадено в Париж през 1844 г.

Ако се следва най-прекият път от Истанбул до Филибе, би трябвало да се върви път от 80 левги.. Близо до Филибе голямата равнина започва да се покрива с букети от дървета, растящи по бреговете на реката. Българският земеделец тук замества турския пастир. Увеличението на това трудолюбиво население се забелязва особено по цените на стоките, които стават все по-евтини.

Влизайки във Филибе, столицата на Загора, човек остава поразен от прекрасното местоположение на този град. Разположен амфитеатрално, той се издига стъпаловидно по бреговете на Марица, която мие новите квартали чак до старата част, която наричат „град“, тоест крепост, построена от византийците върху един стръмен хълм. В стария град още се виждат останки от антични гръцки стени.

Чаршията, затворена с порта, е като във всички български градове - лабиринт от улички, покрити с навеси, на които има отверстия, които пропускат слаба светлина, осветяваща рафтовете на магазинчета, където са наредени хиляди стоки.

Както в Русия, и тук за всеки вид стока има определено място. Чешми разхлаждат тези тесни улички, където въздухът едва се раздвижва.  Павликяните (българи, приели католицизма) заемат голям квартал, отделен от града. Евреите също имат свой квартал. Те са испански евреи. Смесицата от различни народности, събрани във Филибе, се забелязва не само по разположението на различните квартали, но тя се вижда и от различните носии и дори личи в разнородните цветове на облеклото.

Така например единствени турците имат право да носят червени цветове; раята носи мътни и тъмни дрехи, подобни на съдбата, която има. Въпреки своите богати тъкачници на вълна и оживената транзитна търговия, Филибе няма повече от 40 хиляди жители.

Гърците, наричани цинцари, във Филибе са може би повече от самите българи, също така във всички училища се учи гръцки език. Гърците са разбрали превъзходното положение на този град, който може да привлече голяма част от търговията на Средиземноморието.  Ако българите коригират течението на Марица до Енос, Филибе ще стане главното средище на техния износ.

За съжаление реката е затлачена от множество пясъчни плитчини, които не позволяват да се плува по нея, освен със салове.  Освен това дългата полудъга, която нейното корито описва, заобикаляйки родопските вериги, е за Филибе едно голямо затруднение.