Франсоа Пуквил (1770-1838 г.) е френски пътешественик и писател. Член на Комитета по науките и изкуствата, той придружава Наполеон Бонапарт при експедицията му в Египет.

През 1798 г. в Африка се разболява от треска и се налага спешно да се върне във Франция. Край бреговете на Калабрия корабът му е пленен от пирати и Пуквил е предаден на османски паша. Изпратен е в Цариград, където година и половина лежи в затвора „Седемте кули“. След освобождаването си се връща във Франция и през 1805 г. публикува „Пътешествие в Морея и Константинопол“ („Voyage en Morée et à Constantinople“). В пътеписа той отбелязва впечатленията си от Пловдив и Пазарджик.

Новият град Филипополис или Филипополи е построен в китна местност, отчасти разположена във висока равнина, простираща се на юг. Неговото правилно градоустройство, начинът на градеж и целият му облик дават основание с право да се смята за един от най-красивите градове на България. Оттук почва да се чувства българското.

Неговите жители се славят като много трудолюбиви, гостоприемни и искрени. Между тях има също така много християни, които са привърженици на гръцкото (православното - б.р.) вероизповедание...

Този град (Пазарджик), старата Бесапара, се управлява от един бей, чиято власт се простира и върху част от долината, в дъното на която се намират изворите на река Хеброс (Марица). Неговите жители са смели, храбри и кротки. Жените са прелестни, а градът, в който живеят, може също така да се смята за най-хубавият в тази област...