Евлия Челеби (1611-1682 г.) е прочут османски пътешественик, поет и писател. Роден в заможно семейство в Истанбул, първоначално той постъпва като четец (ваиз) на Корана в джамията "Света София", после служи в свитата на султана и в османската войска.

Ненадейно получава видение с пророка Мохамед, който го подтиква да се заеме с пътешествия. В продължение на 40 години Евлия Челеби неуморно обхожда Османската империя, Русия и Австрия. Кракът му стъпва на три континента.

Книгите му са безценен исторически извор за бита и нравите на населението в обходените от него страни. На няколко пъти пътешественикът преминава през земите на днешна България. В Пловдив пристига през 1660 г. и го описва по следния начин: 

Името му е Филипопол; „пол” (полис) значи град. Когато отидох при германския крал, той много ме разпитва за Пловдив и много съжаляваше и скърбеше, задето той не е под негово владение. Той ми каза: „Ако златото, среброто, желязото и оловото, които се крият в Пловдивските планини бяха в моята държава, щях да завладея целия свят”.

Градът е минавал в ръцете на разни крале и най-после след завладяването на Одрин от Гази Худавендигяр, последният изпратил срещу Пловдив многобройни войски под главната команда на  Лала Шахин паша. Градът бил обсаден от седем места и на р. Марица били направени мостове, след което Лала Шахин паша превзел града с пристъп. Действително тази крепост е малка, но за тогавашния начин на обсада тя била непристъпна.

Сега крепостта представлява едно старо каменно градище във форма на петоъгълник върху една скала. Понеже тя се намира в центъра на града, затова в нея няма други сгради, освен някои складове и житни хамбари. Тъй като се намира във вътрешността на империята, няма нужда от джебхана и гарнизон. Има само два топа от типа „щахи”, за оповестяване на байрямите; те се хвърлят от пловдивския назър (управител) Мехмед ага.

Ако крепостта се ремонтира, ще стане красива. Пловдив е стар град и се намира в района на софийския санджак, румелийски вилает. Управлява се от назъра (…).

От десетте ключови града в Европейска Турция, първи е Одрин, който е втора столица. След него иде Солун. После Сер, Лариса, София, подобния на рай Белград, мюсюлманската отбранителна крепост Буда, богатият град Сараево, чудния укрепен град Скопие и най-подир иде Пловдив, който е най-хубав от всичките.

Пловдив е един голям и богат град, в който ежедневно се стоварват хиляди товари и се връзват хиляди денкове. Той е търговски център и от ден на ден става по-богат. Дай Боже, вечно да цъфти той под владичеството на османците!

Разположен е тъкмо в средата на „Филиповата” равнина на южния бряг на голямата река Марица. Тук има десет синкави и стръмни тепета, под названия: „Чанлъ-тепе”, Бозъ-тепе”, „Джамбазъ-тепе”, „Сарай-тепе”, „Нюбет-тепе”, „Саат-тепе”, „Бунарджик-тепе”, „Гьозчи-тепе” и „Валели-тепе”. Между доловете и на тепетата със синкави камъни, както и на високите им върхове, има една връз други красиви едноетажни и двуетажни  високи гивгирени дворци и къщи покрити с червени керемиди, с лозя и градини.

Тепетата обаче са без пръст и стръмни. Климатът клони повече към студения, обаче когато през юли се нагорещят казаните на тепетата, вътре в града става адска горещина. Тогава по-охолните хора отиват в Станимака (Асеновград) и Доспатската планина (Централните Родопи) и там прекарват два-три месеца на чист въздух. Зимно време обаче човек не може да се насити на приятното време, което се прекарва между любезните пловдивчани.

(Следва)

Преводът на Димитър Гаджанов е поместен в Периодичното списание на Българското книжовно дружество, кн. LXX, 1909 г.