Евлия Челеби (1611-1682 г.) е прочут османски пътешественик, поет и писател. Роден в заможно семейство в Истанбул, първоначално той постъпва като четец (ваиз) на Корана в джамията "Света София", после служи в свитата на султана и в османската войска.

Ненадейно получава видение с пророка Мохамед, който го подтиква да се заеме с пътешествия. В продължение на 40 години Евлия Челеби неуморно обхожда Османската империя, Русия и Австрия. Кракът му стъпва на три континента.

Написва "Книга на пътешествията" ("Сейахатнаме"), която по-късно е издадена в 10 тома. 

Книгите му са безценен исторически извор за бита и нравите на населението в обходените от него страни. На няколко пъти пътешественикът преминава през земите на днешна България. В Пловдив пристига през 1660 г.  Ето и първата част от неговите впечатления. Следва продължението:

Има двадесет и три мюсюлмански и седем латински, сръбски, български, еврейски и гръцки махали. Френска махала няма, а има само една еврейска. По-главните махали са: Саат-махала, Бозъ-тепе махала, Джамбаз-тепе махала, Сарай махала, Нюбет махала, Бунар махала, Гьозчи махала, Велели махала, Ески-джамийска, Шехабединова, Карши-касаба и др. Има до осем хиляди дворци и други къщи. Дворецът на пловдивския назър Джелеб Мехмед паша е прочут (…).

Има 880 дюкяна. Главната улица от моста до „Улу-джамия” има дължина 1060 крачки и е цялата постлана с големи камъни, т.е. по старовремски начин. От двете страни на тази улица има етаж връз етаж големи дюкяни, които красят този дълъг пазар. Също и „Тахтакаленската чаршия” е богата, а пък рибарският, платнарският и ахтарският пазари са много богати. Има един гивгирен, богат безистен със здрави врата. Ценните стоки на целия град се намират в него. Едната чаршия с 300 дюкяни се намира в отсрещния варош.

Понеже градът е много голям, чешмите не са достатъчно, та с хиляди коне се носи от Марица вода за пиене. Жителите на града са хора на удоволствията, обаче има и много улеми, шейхове и проповедници; особено многобройно е кадийското съсловие. Аяните (първенец, влиятелен гражданин) обличат разни сукна и скъпи дрехи, а пък занаятчиите, които са от средна ръка хора, според състоянието си, носят светли или тъмни, ала винаги чистички дрехи.

На самия връх на Сахат-тепе има една висока кула, в която е поставен часовник, който на обяд бие два пъти. Звънът му е страшен: и на изток и на запад се чува на едно конашко разстояние. Заслужава да се види тази кула.

Върху река Марица има един дървен мост, дълъг триста крачки, който е също забележителен. Понеже този град се намира в средата на петия климат, затова тук има много лозя, градини и тополи. Пловдив е търговски град. Шивачите тук са много добри майстори. Излизат бели, черни, цветни и тънки шаяци, които са специалност на този град.

От имаретите (благотворителни заведения) забележителен е тоя на Шахабедин паша при моста, в който денонощно се слага софра на приходящите бедни и богати. Имаретът при „Улу-джамия” работи само от време навреме, обаче през рамазанските нощи и тук се дава обилна храна.

Пловдивският ориз е хубав, чист и бял; има и един вид червеникав. Този ориз е много вкусен и носи повече вода от ориза на Ферескюр, Мензеле, Перембал и Дамят в Египет. Господ дава такова плодородие на тази земя, че ако в Цариград не се доставя ориз от Египет, пловдивският ще стига.

На отсрещната от моста градска част има султански обори за хиляда редове камили. Всеки обор има 500 крачки. Вътре има множество камиларски помещения, кухни и хамами. От тази страна има големи полета за полигони, където пловдивската войска, телохранителите и спахиите се упражняват и показват военно изкуство.

Местността „Бунар-баши” е сборище на интелигенцията и аристокрацията. Прозорците на градските къщи са обърнати на север, към пловдивското поле. Аз се качих на кулата на Сахат-тепе и оттам разгледах града. На 90 места видях сгради покрити с олово. Много голям и богат град е!