Джон Бърбъри е английски пътешественик и дипломат от XVII век. Като секретар на лорд Хенри Хауърд е участвал в дипломатически мисии от името на император Леополд до двора на султан Мехмед IV. Пратеничеството тръгнало от Виена за Цариград през 1664 г. със задача да потвърди сключения мирен договор между Австрия и Османската империя.

По пътя Джон Бърбъри спира в Пловдив и не пропуска да запише ярките си впечатления, най-вече от качеството на местното вино.

Този град е наричан по-рано Пенерополис, а подир това Филипополис - от Филип Македонски, който го е подновил. Разположен е край обширна равнина, оросявана от известната река Хеброс, наричана днес Марица, в която се вливат Тополница и Калундра.

Упоменатата река Хеброс е известна поради честото й споменаване от поетите, особено във връзка с Орфей, който намразил поради смъртта на жена си целия женски род, въвел мъжкия разврат, поради което циконийските матрони го разкъсали и хвърлили краката му в реката.

Във Филипополис между другото ни показаха черква на едно от тепетата, която е била посветена на свети Павел. Трябва да се отбележи, че в околността, на разстояние на около три левги оттук, са пръснати по селата и градовете няколко хиляди души, които се наричат „павликяни”.

Този град има стара кула с часовник, което ни се видя странно, тъй като никъде другаде в тази обширна и изостанала страна ние не видяхме подобно нещо.

Виното във Филипополис е евтино, великолепно и в изобилие. То се пази в извънредно големи съдове, което ме учуди, тъй като вратите на къщите бяха малки и ниски. Обясниха ни, че са направени така, за да не могат турците да вкарват конете си вътре и да обръщат жилищата на обори.

И аз забелязах също, че когато ние тропахме на врати, за да опитаме и купуваме вино, хората отвътре се бояха да ни отворят, догдето не разберяха какви хора сме. Такъв страх имаха те от турците, които са ги подлагали на много оскърбления, особено по време на приготвянето на виното.