Геологът Ами Буе (1794-1881 г.) е роден в Хамбург. Завършва естествени науки в Париж и медицина в Единбург. През 1828 г. французинът започва геологически проучвания на Балканския полуостров, продължили дълги години.

Събраните наблюдения и материали публикува в няколко научни труда, от които и днес историците черпят сведения за географията, историята, етнографията и икономиката на европейските владения на Османската империя.  

На една левга от Филипополис има една групичка от четири тополи и една върба, един вид оазис в тази страна, където човешката ръка е унищожила всички дървета. Рядко е някой да мине през лятото през това място, без да се освежи за минута под сянката на тези хубави дървета, дори ако току-що е тръгнал от Филипополис.

За да влезеш във Филипополис, трябва да се премине през река Марица по един дълъг мост. Върху съвсем равния бряг на тази река се издигат четири невисоки сиенитни хълма, последният от които е най-висок.

Именно около и върху него и върху още един от хълмовете е построен този голям град, а останалите две възвишения с конусовидна форма са изолирани на запад от гробищата на града.

Филипополис, Филипопол у българите, Филибе - у турците, е един от най-цветущите градове на Турция. Разположен хиляда стъпки над морското равнище в центъра на тази област - между Константинопол и Белград, между Солун, Серес и Букурещ, между Адрианопол (Одрин), Дурацо и Скутари - той има една значителна транзитна търговия, а освен това неговите жители, които се занимават с индустрия - гърци, арменци и евреи - са развили една външна и банкова търговия, която поставя Филипополис на едно от първите места сред търговските градове в Турция. Във военно време той е много важен поради своето местоположение, големите ресурси и дори поради тепетата, имащи укрепително значение.

Той наброява около 25 000 къщи с 90 или 100 хиляди жители - смесица от българи, гърци, мюсюлмани, отчасти българи, към които спадат и известен брой евреи и арменци.

Улиците на Филипополис са по-добре застлани отколкото тези на София, но тук има също така много тесни улички, особено в тези части на града, които са построени върху тепетата, за които споменахq и чиито канари се вдават дори в някои от улиците. На върха на главното тепе , високо около 200 стъпки, римляните са построили крепост, защото оттук може да се наблюдава добре това, което става в равнината и в полите на Родопите.

В ниската част на града има голям закрит пазар, има също така и част, закрита само с навеси, както и една голяма четвъртита сграда, чиято врата вечер се затваря, в която са настанени канторите на банкерите. Това е т.нар. Сарафкане. Тук също не липсват джамиите и църквите. Огромни гробища заобикалят града почти от всички страни и дори оттатък моста на Марица, но те не са украсени с кипариси, нито са заградени със стени.

Както всички градове в Турция, и този град е лишен от място за разходка и хората си почиват в кафенетата или в павилиончетата, построени по брега на Марица.