Една от разкошните възрожденски сгради в Стария Пловдив носи името на поета-романтик Алфонс дьо Ламартин (1790-1869 г.).

През лятото на 1833 г. французинът тръгва на продължителен воаяж из Ориента и на връщане преминава из българските земи. В Пловдив той отсяда в къщата на търговеца Георги Мавриди.

Оказаното внимание от страна на стихоплетеца вдъхновява потомците да кръстят дома на него.  Френската нишка продължава и в наши дни -  в Ламартиновата къща в Пловдив двата пъти е стъпвал бившият френски президент  Франсоа Митеран.  Доскоро строената през 1829 г. сграда бе седалище на Дружеството на пловдивските писатели, а в момента е къща-музей.  

Впечатленията си от Пловдив Алфонс дьо Ламартин излива в пътеписа „Пътуване на Изток”, издаден през 1835 г. в Париж.

Тръгнахме от Адрианопол (Одрин) за Филипополи. Пътят минава през дефилета и долини на реки, залесени и весели, макар че са незаселени, разположени между високите планински вериги на Родопите и Хемус.

Влязохме във Филипополи, придружени от 60-80 конници. Хората се тълпят по прозорците и по улиците, за да видят този кортеж. Посрещнати сме от сестрата и лелите на Мавриди, къщата им е широка и елегантна.

Филипополи има около 30 000 жители, намира се на четири дни път от Адрианопол и на осем - от София. Разположен е на брега на река върху уединени скалисти хълмове сред една широка и плодородна равнина. Това е един от най-хубавите градове по своето естествено местоположение.

Хълмовете имат формата на рог, чийто два върха са изцяло обкичени с къщи и градини, и виещи се нагоре или надолу улички.

Изгледът на мостовете, на градините, на къщите, на големите дървета, които се издигат край брега на реката, на гористата долина, която разделя реката от планините на Македония, на самите тези планини, чиито склонове са прорязани от пенливи потоци и покрити със села и манастири – всичко това, гледано от градината на Мавриди, представлява едно от най-възхитителните места на света.