Пловдив ще отбележи 130 години от Първото българско земеделско-промишлено изложение с изложба на Историческия музей. Експозицията ще включва 20 пана и ще бъде разположена на конструкциите до фонтана „Деметра” в градината „Цар Симеон”. Официалното откриване на изложбата ще се състои на 14 юли 2022 г. в 10 часа.  

 

През 1891 г. правителството на Стефан Стамболов взема решение за организиране на изложение, с което българският народ да покаже своите традиционни производства и трудолюбие и да се привлече участието на индустриалните държави, като се вземе пример от техните достижения. На пловдивчанина д-р Георги Вълкович, български дипломатически представител в Цариград, принадлежи идеята изложението да бъде в Пловдив. Изложение с чуждо участие е стъпка към признаване на княз Фердинанд от Великите сили и Османската империя. Все още в правно и дипломатическо отношение съществува Източна Румелия с управител българския княз и столица Пловдив, който тогава е най-големият град в България с население над 35 000 души и пази възрожденските традиции на общобългарски духовен център. Той е стопанско средище на богатата Тракийска низина, железопътно свързан със София, Цариград и Европа.

 

През есента на 1891 г. в Пловдив започва същинската работа. Под ръководството на швейцарския градинар Люсиен Шевалас изоставеното турско гробище „Шехидлик“ само за половин година се превръща в прекрасна градина с голямо езеро и пещера с водоскок. Общинската власт отчуждава имоти, премахва стари и неугледни сгради. Извършен е ремонт на гарата, поставени са нова настилка и улично осветление на главните градски улици. На определения за Изложението терен са изградени изложбените павилиони, два ресторанта, навеси за машини, сгради за пожарна и полиция, пощенска станция, фотографско ателие на Братя Карастоянови.

 

На 15 август 1892 г., след приветствените слова на княз Фердинанд, Първото българско изложение е открито. В него се олицетворява трудолюбието на българския народ и стремежът към технически и културен прогрес. Европа и светът се удивяват, българите се гордеят, хиляди посетители от цялата страна имат възможност да видят изложените многобройни образци на стоки, да се докоснат до зрелищни атракции и да натрупат спомени и впечатления за цял живот, които да разказват на деца и внуци. Това е първо присъствие и демонстрация на възможностите на европейски и американски плугове и сеялки, турбини за оползотворяване на водната сила, ръчни и задвижвани от парни локомобили вършачки, машини за обработка на лен и коноп, метални стругове и машини за бутилиране на вино и дестилация на коняк.

 

Тогава пловдивчани за пръв път посрещат с бурен възторг чудото на електрическото осветление,  което озарява панаирното градче по необикновен начин. На изложението те се запознават и с други изобретения на модерния свят – въздушния балон на Йожен Годард, Едисоновия фонограф (предшественик на грамофона), телефона, марионетките на Томас Холден, „падащата железница”, представена от софийския търговец Лудвиг Партел, железницата, оръжията на Круп, увеселителното корабче, пехливанските борби, стрелбището, многообразието от селскостопански машини, отличаващи се със своята здравина, съвършени механизми и практичност.

Във втората половина на XIX век традиционните стокови панаири започват да отстъпват на мострените изложения. Новият вид изложения, при които търговци и производители представят свои мостри и сключват сделки за покупко-продажби на определени количества стоки и продукти, които по-късно биват доставени директно на поръчителя. От средата до края на столетието се провеждат общо 13 световни изложения, на които се представят последните достижения в областта на науката, техниката, производството, изкуството. 

Светът остава изумен от грандиозните Кристал палас в Лондон (1851), Champ de Mars (1867), Айфеловата кула (1889), Гранд палас и Петит палас (1900) в Париж, неокласическите сгради на световното изложение в Чикаго (1893). 

Автор и главен мотор на идеята за провеждането на мострен панаир в България е финансовият министър Григор Начович. Той обяснява целта на форума „да познаем себя” и да покажем на света, „че сме будни, че следим пътя на цивилизацията”.

За главен архитект на изложението пък е избран швейцарецът Хайнрих Майер. Той проектира главния държавен павилион - правоъгълно здание, чиито вътрешни четири стени ограждат една малка градина с фонтан (водоскок). Импозантна е и сградата на павилиона за горите и рибовъдството, заслуга за което има дворцовият архитект Гринангер. Друг архитект  - Димитриевич, изработва плана на Варненския павилион.

На територията на панаира са изградени три изкуствени езера, водопад и два шадравана. След окончателното определяне на границите на изложението в задната му лява част е включено и едно блато, което според изготвения от инж. И. Несторов план се предвижда да бъде превърнато в изкуствено езеро. Други две по-малки езера се разполагат пред павилиона на горите и риболова, определено за пускане на жива риба, и пред изкуствената пещера, пише в свое изследване Евелина Ръждавичка.

„С Пловдивското изложение България очаква да докаже, че тя вече е станала една редовна и напреднала държава и че тя е излязла напълно от недрата на полуварващината, в която живеят една голяма част от балканските народи“, пише френският вестник „Ла Прес“.