Старите къщи в центъра на Пловдив са пазители на духа на града. Фасадите им носят белези от архитектурните стилове, които в началото на XX век са превърнали Пловдив в модерен европейски град – ар деко, необарок, сецесион, баухаус. Тези стилове съжителстват в ансамбли, които създават неповторимата атмосфера на центъра. За съжаление, заради липсата на адекватна управленска програма в продължение на няколко мандата, една по една сградите изчезват, а на тяхно място се появяват или жалки имитации или модерни постройки, чужди на средата, нарушаващи хармонията, загърбили историческия контекст. И все пак, като "бели лястовици", тук там по калдаръмените улици се появявят къщи, реставрирани по всички правила на архитектурата. 

През юни 2023 г. тази романтична стара къща в подножието на Сахат тепе бе съборена, 

а две години по-късно на нейно място се появи това "чудо" на съвременната архитектура.  

Сграда, която по никакъв начин не се вписва в контекста на квартала. Но Законът за устройство на територията не забранява подобни експерименти, а освен това не прави разлика между територия в центъра на Пловдив и вилната зона в село Марково, например. По- интересното е как проектът за тази сграда е минал през НИНКН, след като тя е в границите на Историческата зона Пловдив- Тримонциум - Филипопол. 

Само преди година една от най-красивите пловдивски къщи на ул. "Густав Вайганд" падна под багерите, въпреки десетките граждански протести и сигнали. „Българските Медичи“ – ироничното прозвище, което пловдивчани дадоха на тези предприемачи – вече е символ на безнаказаното рушене в името на бързата печалба. Тютюневите складове бяха изгорени или разрушени от алчни инвеститори , които се възползват от всяка дупчица в закона. А в други случаи прегазвайки го директно. 

Унищожаването на всяка поредна сграда предизвикваше обществена реакция, която обаче по никакъв начин не предизвика правни последствия. Проверките, предприемани от Министерството на културата и Националният институт по недвижимо културно наследство единствено удължаваха агонията на разрушените постройки. Сигнали, петиции, настоявания пред Министерството на културата останаха без особен резултат.

Докато гражданите показват загриженост, държавата и общината остават пасивни. Пловдивската община е съсобственик в немалко от рушащите се имоти – притежава различни проценти идеални части. Но не предприема нито стъпки да се освободи от тази собственост, нито да поддържа сградите. Така те тънат в разруха, докато чакат следващия „инвеститор“.

Къщата с Кулата e един от показателните примери за безотговорността на общината. Тя е построена в началото на 20 век и години наред е била база на Втори полицейски участък. Архитектурният й стил е „Модерн“ - характерен за епохата с влияние на романтизма. Обявена е за паметник на културата през 1985 година, но отношението към нея няма нищо общо с опазването на културното наследство на града. Парадоксалното е, че сградата е със смесена собственост като по-голямата част от къщата е собственост на ... общината. По информация на TrafficNews частен инвеститор с опит в реставрацията е бил готов да купи дела на частния собстввеник, но ударил на камък при преговорите с общината. От там са заявили, че нямат интерес да продават своята част. Очевидно нямат и интерес да я възстановят и поддържат, а са оставили красивата сграда на милостта на времето. 

Всъщност как да очакваме частните собственици да полагат грижи и да инвестират средства във възстановяване на фасадите, минавайки през дългите и сложни процедури на НИНКН, като самата община е изоставила своята собственост. С какви очи местната власт ще тръгне да налага глоби по Закона за опазване на културното наследство, след като тя трябва да е сред първите наказани?!

През годините почти всяка политическа сила е включвала в програмата си обещания за защита на културното наследство. Но в крайна сметка – няма отпуснати средства за реставрации, няма стратегия за опазване, а съдбата на всяка стара къща се решава в кабинетите на чиновници. Там балансът винаги е в полза на инвестиционните намерения, а не на идентичността на града.

Пловдив е огледало и на проблема, който е в цялата страна. Одит на Сметната палата преди няковлко години показа, че това не е само местен проблем. На национално ниво липсва ясна визия, ресурси и контрол. Няма национална стратегия за опазване на културното наследство. Липсват актуални данни – над 14 000 обекта са само „декларирани“, без реална оценка. Експертният капацитет е нищожен – един специалист следи над 3000 обекта. 93% от сградите със статут са без определен режим за опазване – което означава, че законът ги пази само на хартия. Финансирането е символично – едва 14% от нужните средства.

Така десетки къщи в Пловдив и стотици в България са оставени на самосрутване. В тяхното място изникват нови строежи, често без връзка с историческата среда.

Иронията е, че България е една от първите държави на Балканите, приели законодателство за опазване на наследството – още през 1888 г. А днес, повече от век по-късно, ние разрушаваме съзнателно онова, което предците ни са опитвали да съхранят. Вместо да превръщаме старите квартали в оживени туристически зони, изпълнени с дух и култура, ги оставяме да се превърнат в строителни площадки.

Пловдив е град с хилядолетна история, вписан в световната карта на културното наследство. И, разбира се, няма кмет , който да пропусне да се похвали с това, въпреки, че за съжаление нито той самият, нито хората, избрани да се грижат както за наследството, така и за бъдещето на града, имат заслуга за мястото ни в световните класации.

Пловдив е град на пластовете, град на духа, град, който може да печели от съхраненото си лице. Но може и да се превърне в град без памет, редица от безлични фасади, в които няма място за история.

Изборът е пред нас. Опазването на културното наследство не е романтика, а икономическа и идентичностна кауза. Старите къщи са капитал – културен, туристически, дори финансов – но само ако ги запазим.

Въпросът е: ще намерим ли сили да защитим този капитал или ще позволим всичко да се стопи в името на краткосрочната печалба?

Добрата новина е, че все пак има собственици и инвеститори, готови да преминат през "игленото ухо" на НИНКН , да вложат време и средства, за да съхранят архитуктурното наследство на града. 

Това са само част от добрите примери в подножието на Сахат тепе. 

И надеждата, че въпреки пълната абдикация на държавната и местна власти Пловдив все пак има шанс да запази изключителното си архитектурно наследство.