Стара традиция за българите е Новата година да се посрещне добре, за да носи добро. От началото на ХХ век в Пловдив се наложила традицията пристиганетой се ознаменувало с 21 топовни салюта. След това започвали пожеланията по многобройните купони, пръснати из целия град.

Най-представително било тържеството в Гражданския клуб. Тук обикновено гостували кметът, окръжният управител, някои от чуждите консули. Въобще отбрано общество, скъпи тоалети, елитна трапеза.

Търговците и индустриалците посрещали новата година в Еврейския клуб, македонските организации предпочитали салона на Общинския театър. Различните партии, дружества и професионални сдружения също си имали свои убежища. Като че най-скромни били учениците, които трябвало да се веселят под строгия надзор на даскалите.

 Най-пищният новогодишен бал бил обаче в просторния салон на Военния клуб.

За зла участ на 18 януари 1927 г., голям пожар унищожава многофункционалната зала на клуба. Още същото лято започва нейното възстановяване и до зимата строителството е завършено. На 18 април в 21 часа и 20 минути вечерта е вторият, най-силен и разрушителен трус на Пловдивското земетресение. Клубът е една от най-пострадалите сгради в града. Голямата му зала е срината до основи.
Възстановяването на сградата се финансира от създадената от правителството Дирекция за подпомагане на пострадалите и възстановяване на разрушенията от земетресението през 1928 г. Проектите се изработват от архитектите Стойко Стойков и Борис Градинаров. Новият проект е за по-голяма сграда с повече функционални възможности. Тя става обществено средище за живота на пловдивчани и пловдивското офицерство.

Между двете световни войни през 20 век в сградата се провеждат тържества и балове. Това е било единственото място в Пловдив, където са се организирали т.нар. вечеринки и дами облечени по европейски танцуват модерни за времето си танци с офицерите, които са в униформи. 
През 50-те години на 20 век клубът е бил прекръстен на Дом на народната армия. В началото на 70-те години градските власти в Пловдив обсъждат идеята да съборят сграда на клуба.
В началото на 21 век на няколко пъти се възражда идеята сградата на клуба да се възстанови по оригиналния си проект.

Днес голяма част от оригиналните орнаменти липсват.