Благотворителен концерт и изложба организират в 170-годишната църква „Св. Харалампий“ в Храбрино. Събитието ще бъде открито на 2 април, в 11:00ч. пред кметството в селото. Със събраните средства ще се спасят стенописите на храма, пострадали от неумолимия ход на времето. Какво е довело до идеята разказва пред TrafficNews Таня Бобчева, която от години е поела инициативата да съхрани паметта и целостта на Божията обител:

„Пред очите ми видях как стенописите се променят – изчезват. За да спасим всичко, което са направили дедите ни в името на вярата, трябва да се извършат спешни аварийно-спасителни работи. Заради течовете образа на Богородица е прояден от плесен, която е направила ръцете и лицето ѝ черни. Много от ликовете на светците вече не личат.“, споделя тя.

Таня и Александър Бобчеви живеят в околността и от години наблюдават развитието на храма, запечатал в себе си дълголетната история на вярата и битието на хората от 19 век. След време се запознават с арх. Стефан Стоянов, който се включват с мисията да спасят храма с общи сили.

„Всеки месец, в който оставяме стенописите на произвола – те започват да се губят. Отиват си детайли от тях и се образуват петна, в които вече не личи какво в имало отдолу. При това положение вече не можем да говорим за реставрация“, коментира архитект Стоянов.

„През 2016 година започна моето проучване, към момент, в който все още имаше шанс да се възстанови школото. Тогава разбрахме, че няма никакви средства за възстановяването му, могат да бъдат отделени само за църквата. Сградата на храма е стабилна, проблемът е в покрива. След разместване на тиклите на покрива започва да прониква вода в самия свод. Така се образува един непрестанен процес на мокрене и съхнене, в който се разтварят соли и унищожават постепенно стенописите. Ако се остави така след 5-6 години нищо от тях няма да е останало“, заявява арх. Стоянов.

По негова оценка няма опасност за здравината на сградата, тъй като укрепването след чирпанското земетресение е достатъчно здраво.

Първоначалната замисъл на Бобчеви била да се направи скромна изложба, а със събраните пари да се осигурят дейностите. След като се разпространила идеята обаче, се оказало, че много хора изявяват желание да се приобщят към каузата ѝ. Десетки са артистите, които ще се включат с помощта на изкуството си за спасяването на Божия храм, споделя Бобчева, която също ще нареди свои картини. Над 20 различни на художници, Академичния камерен хор "Гаудеамус", Състав ”Големите гайди”, Веселин и Петър Койчеви, Светлина Христова, Дуо "Летящи номади", Таньо Павлов и София Шукерска ще се погрижат за хармонията от звуци. Историкът и културолог доц.  Веселина Вачкова ще изнесе кратка лекция за особеностите, които характеризират храбринската църква. Една от тях е именно образът на жар-птица, който не се смята за каноничен образ.

Миналата година след разговор с кметството в Храбрино, от общински съвет са били отпуснати близо 15 000лв., които да помогнат тяхната дейност. Тази сума все още не е инвестирана и по техни сметки, няма да бъде достатъчна, особено след скока в цените на строителните материали, споделя Бобчева. 

Голямото им желание е Пловдивската митрополия да даде разрешение реставраторите да работят в храма „Св. Харалампий“.

Преди да се стигне до разрушителната картина, столетната сграда е имала много голямо значение за местността. Ахр. Стефанов се разхожда по следите на историята на храма от вече 6 години и разказва какво е белязало църквата „Св. Харалампий“ , за да стигнем до ден днешен – периодът, в който божията обител изглежда сякаш  забравена от вярващите. В историята ни потапя арх. Стефан Стоянов:

„Църквата в Храбрино е построена сравнително рано в периода на строежа на храмове в България. Тя попада в един интересен район между реките Въча и Чая. Османското управление много по-лесно се е справяло с ниските градове, като планините винаги са били по-трудни за достъп. Затова тогава се е предпочитало в планинските части да се допусне местно управление. От население се е искало само да си плаща данъците. В този район е попадал и Храбрино“, споделя той.

По това време се е казвало, че турчин там не се е качвал. Наглеждането е било поверено на българомохамедани. През този период се е дал със султанска заповед поне на хартия равноправно вероизповедание на населението.

В този ключов период в средата на века започва строежа на църквата в Храбрино „Св. Харалампий“, паралелно с това се правят храмове е Бойково, Ситово и Лилково.

В даренията за изграждането на храбринския храм се включват тъмрашлии и няколко влиятелни фигури по онова време, които са се занимавали с търговия. Част от парцела на двора си пък дарява тамошното семейство Станоеви.  Върху него се строи първата църква, която се вижда и до ден днешен.

Малко след 1852г. светата обител е напълно изградена, след което бива изписана и осветена, допълва архитектът. По онзи период тя е имала стенописи и отвън. В храма се обособява и една стаичка, която се използва от даскал за класно училище.

„Това положение се запазва до Априлското въстание. След Освобождението се изгражда новата сграда на взаимно училище, разширяват двора – правят няколко класни стаи и място, където да битува учителят“, разказва арх. Стоянов. 

Малко по-късно 1883г. се построява и камбанарията на „Св. Харалампий“, която също носи своята богата история. В онзи период Източна Румелия и целият планински район нагоре от Храбрино все още е била отделно, припомня архитектът.

„Тогава все още говорим за „Тъмрашката република“ – хем са част от Източна Румелия, хем Турция малко си ги иска. Храбрино е бил гранична местност тогава, като храбринци след няколко години се преборват митницата, през която минават търговците, да бъде изтеглена към селото им. Успяват да преместят гранични пункт при тях, като тук идва и ключовата роля на камбанарията в двора на църквата“, споделя Стоянов. По негови сведения тогава камбанарията е била изградена с прозорчета, с което е изпълнявала и функцията на гранична кула.

Така всичко върви спокойно до идването на разрушителното чирпанско земетресение през 1928г., което нанася огромни щети в района. От бедствието пострадва и църквата, принуждавайки хората да направят укрепвания от зидани каменни подпори.

До 50-те години на миналия век сградата действа като църква. Малко след пристигането на комунистическия режим обаче църквата се запуска.

„Позволява се на последния поп, който служи тогава да си отслужи. Вече в Храбрино е построено школо и сградата на килийното училище се използва само за стая на самия отец. След като той умира, повече така и не се появява нов. „Св. Харалампий“ е разполагал само с писарка и е бил отварян за църковни служби“, разказва архитектът.

И така скачаме във времето, през което Светата обител започва да бъде запускана. През 90-те години сградата на училището е ужасно повредена.

Вижте какво е състоянието ѝ към днешна дата: