„Моят духовен подем най-много, ако не всецяло, дължа на Пловдив, на неговото просветено общество, което ме сгряваше със своята отзивчивост и съчувствие, на пловдивската великолепна природа, която ме въодушевляваше.”

Така Патриархът на българската литература отбелязва шестгодишния си престой в Пловдив до 1886 г. Първоначално поетът живее в сграда навръх на Джамбаз тепе, а по-късно на ул. „Бетховен” 3, където създава някои от най-знаковите си творби. Днес

Пловдивчани отбелязват подобаващо  25-годишнината от началото на творческата дейност на поета, депутация от града под тепетата поднася на твореца скъпи дарове като благодарност за приноса му в духовното издигане на града през 1895 г.

25 години по-късно честването на 50-годишнината от рождението на поета се превръща във вдъхновяващ всенароден празник в Пловдив. Железопътната гара буквално е пълна, а благодарните пловдивчани вдигат Иван Вазов на ръце, за да го настанят на карета, която минава по ул. „Станционна”. Шествието спира пред Военния клуб, където е оповестено, че улицата ще носи името „Иван Вазов”.

През 1937 г. кметът Божидар Здравков инициира издигането на паметник на народния поет в Пловдив – град, който всички определят като негов втори дом.

За монумента са проведени редица благотворителни прояви. Министерство на образованието се случва, както и актьорите от Драматичния театър. Абитуриенти също даряват средства. През 1942 г. са събрани 70 000 лв. и се оказва, че средствата са твърде малко. Тогава в инициативата се включва Просветното министерство. Автор на паметника е Мина Иванов.