Стенопис на забележителния пловдивски художник Йоан Левиев в УМБАЛ "Пловдив" е пред унищожение. С такъв сигнал се обърнал към семейството на маестрото бивш служител в здравното заведение, който твърдял и че творбата е подписана. Близките на Левиев се свързаха с медията ни за съдействие и наш екип потърси ръководството на лечебното заведение с искане за достъп до стенописа, за да видим в какво състояние е. Такъв не беше даден, а при посещението ни обектът бе заключен и единственият вариант да заснемем творбата бе през прозорците.

Причината да бъде заличена работата е ремонтът и преобразуването на кафенето "Медик", бившия стол и конферентна зала в Окръжна болница в приемно помещение на "Спешна помощ". Стенописът е рисуван на цялата лява стена на едноетажното здание.

Интервенцията е по проекта „Подкрепа за развитие на системата за спешна медицинска помощ”, който се осъществява с финансовата подкрепа на Оперативна програма „Региони в растеж” 2014-2020, съфинансирана от Европейския съюз, чрез Европейския фонд за регионално развитие. Процедурата се движи от Министерство на здравеопазването, което явно не е отчело наличието на творбата.

Фотография през външния прозорец

Обектите в обществената поръчка са групирани в 17 обособени позиции, а този за ремонта на УМБАЛ "Пловдив" е под фаталната позиция №13. Всички те са на обща стайност 9 572 172,04 лв. без включен ДДС. Прогнозната стойност на ремонта в Пловдив е 1 225 102,44 лв. без ДДС. Видът на строително-монтажните дейности предвиждат преустройство на съществуваща база с усвояване на допълнителни площи от съществуващи сгради. Срокът за изпълнение е 9 месеца. Поръчката е обявена през 2022 г., а в началото на 2023 г. Министерството на здравеопазването сключва договор с избраната фирма - "Сити Билд Студио" ООД със седалище в София.

"След като видяхме снимките, установихме, че не става въпрос за творба на баща ми Йоан Левиев. Но независимо дали е негова, или на друг художник, смятам, че не трябва да бъде унищожавана. Хубаво е да се модернизират и ремонтират болниците, но не виждам защо стенописът да не се запази, независимо от реконструкцията. Какво пречи спешното отделение да е и красиво освен функционално", категорична е тя.

След отправени запитвания до различни специалисти директорът на Градската художествена галерия Красимир Линков каза, че творбата вероятно е на проф. Емил Николов, племенник на проф. Мито Гановски и преподавател в Националната художествена академия.

"Много професионална работа, на художник е", коментира още изкуствоведът.

Стенописът, скрит зад мебели, по време на посещението на архитектите

Проблемът със стенописа в Окръжна болница отново повдига темата за неадекватното законодателство и цялостната грижа за монументалното изкуство в публични пространства. Преди година в поредица от материали ви разказахме, че нямат статут. Някаква форма на защита имат само тези, които са в охранителни зони или на фасадите на сгради недвижими културни ценности. Какво се случва с монументалното изкуство в настоящи и бивши общински или държавни сгради даже не се знае. Регистър на такива творби - мозайки, стенописи, сграфито, фрески, няма. Първите опити те да бъдат описани, обследвани, заснети направиха няколко общини, сред които Пловдивската. Това обаче е само първата крачка и тя обхваща само най-знаковите произведения в публична среда под тепетата.

Тъжната истина обаче е, че без законови промени и то спешни, стотици творби на големи наши художници като Йоан Левиев, Георги Божилов-Слона, Енчо Пиронков, Христо Стефанов, Димитър Киров, Трифон Неделчев, Дечко Дечев, Анастасия Кметова, Вълчан Петров, Николай Кучков и много други на практика са извън мониторинга на институциите. Тъй като не притежават никакъв статут, те са невидими за чиновниците. Обикновено за подобни творби се разшумява, едва когато се случи инцидент. Тогава се вдигат и институциите.

По повод казуса със стенописа в Окръжна болница изпратихме запитване до Министерство на здравеопазването, авторите на архитектурния проект и УМБАЛ "Пловдив". До днешна дата най-заинтересованата страна да бъде разрешен казусът - УМБАЛ "Пловдив", мълчи. Да се надяваме, че ще реагират на предложението на проектантите да се измисли вариант за спасение на творбата.

ПРОЕКТАНТЪТ:

"Във връзка с постъпилите въпроси за наличието на художествена творба в зоната на бившата столова, за която е предвидена реконструкция и изграждане на модерно спешно отделение в УМБАЛ Пловдив, бих искал да заявя следното.

При посещение на място, произведението на изкуството е било покрито с мебели, което е видно от снимката, която ви предоставям. По никакъв начин не сме били уведомени, че на територията на УМБАЛ "Пловдив" има ценни художествени произведения. Освен това в процеса на проектиране е имало многократни съгласувания и потвърждаване на проектантските решения от страна болницата и Министерство на здравеопазването.

Декларирам готовност, при желание от страна на УМБАЛ "Пловдив" и Министерство на здравеопазването, да се помисли за възможни варианти за запазване и експониране на художественото произведение", каза в официална позиция проектантът арх. Цветан Петров.

МИНИСТЕРСТВО НА ЗДРАВЕОПАЗВАНЕТО:

"До този момент в Министерството на здравеопазването не е постъпвала информация, че ремонтните дейности, планирани в УМБАЛ „Пловдив“, потенциално могат да поставят в риск творбата. Всички проекти за всички спешни отделения към лечебните заведения, включени в проекта „Подкрепа за развитие на системата за спешна медицинска помощ”, са изготвени от екип от архитекти и проектанти, с които Министерството на здравеопазването е имало сключен договор. Проектите са одобрени от представители на МЗ и на всяка от болниците, в лицето на ръководствата им.

Министерството на здравеопазването ще се запознае подробно с поставения казус", казаха от здравното ведомство.

Очаквайте интервю с реставратора Елена Кантарева-Дечева, която ще даде още детайли с проблема с монументалното изкуство, което е в риск!

ЧЕТЕТЕ ОЩЕ:

Законът за културното наследство загърби монументалното изкуство в БългарияРушиш паметника на Съединението или мозайка на Йоан Левиев – глобяват те за увреда на общинска собственост

По дирите на загиващото монументално изкуство в ПловдивПроизведения на знакови български творци се рушат, защото законът е неадекватен за опазването им

Изчезващото монументално изкуство в Пловдив: Заличиха стенопис на Николай Кучков в Клуба на културните дейциНяма ги красивите рисунки в кръчма “Пловдив“ и тези на Борис Димовски в Къщата на архитектите в Стария град