Започва възстановяването и реставрацията на фасадата на католическата катедрала „Св. Лудвик”. Майстори отстраниха налепения незаконно фибран, а от днес почистват колоните и декорите. После ще се пристъпи към запълването на дупките, останали при отстраняването на изолацията. Скандалът гръмна в края на юни миналата година, когато стана ясно, че по фасадата на храма - без всякакви документи и съгласуване с отговорните институции, се поставя изолация.
След намесата на администрацията на район „Централен” бе издадена заповед за спиране на строително-монтажните дейности. Министерство на културата в лицето на Главна дирекция "Инспекторат за опазване на културното наследство" също излезе с предписания, след като арх. Слави Славов посети храма.

Всички дейности по фасадата бяха спрени, защото става дума за незаконно строителство и то за промени по фасадата на сграда паметник на културата от  национално значение, регистриран през 1995 г. В такива случаи ремонтът може да продължи едва след съгласуване на проект с НИНКН и подпис от министъра на културата.

Такъв бе изготвен от арх. Лидия Шилева от „Студио архитекти Шилеви”, а с мисията да възстанови блясъка на фасадата ще се заеме един от най-авторитетните пловдивски реставратори – Никола Стоянов.  Той стои зад реставрацията на знакови паметници на културата както в Пловдив, така и в цяла България.  Работил е на археологически обекти като Античния театър, Римския стадион, Античния одеон,  Римския форумен комплект „Августа Траяна” в Стара Загора, оригиналния каменен градеж на тракийската могила „Голяма Косматка” до град Шипка. Името му стои и зад реставрацията на множество стенописи в църкви и манастири, както и на къщи в Стария град.

 ХРАМЪТ "СВ. ЛУДВИК":

„Св. Лудвик” е един от основните и най–големи католически храмове в България. Катедралата е построена по проект на римския архитект Алфонсо, който е един от най-добрите познавачи на готическия стил и архитектура. Основите ѝ се поставят през 1858 г. от тогавашния епископ Андрей Канова, а е осветена на 25 март 1861 г., когато е и окончателно завършена. Камбанарията  е построена със средства от папа Лъв ХIII в 1902 г.

Съществува предание, че три века по-рано на това място е имало малка къща, където са се събирали богомолци павликяни, приели католическата вяра. Това свидетелство идва от архиепископ Амбросий, който посещава мястото през 1565 г. От други източници - документи на латински език, разбираме за съществуването на „римска църква“ там през 1623 г.

Постройката представлява нещо изключително – отличаваща се с красив главен олтар, образец на резбарското изкуство, а също и с резбовани тавани. Пред олтара и около него е имало 30 статуи, също така там се е намирал и голям орган с 2000 сребърни тръбички. Но всичко това е унищожено при избухването на голям пожар през 1932 г. Въпреки доста успешното възстановяване на храма, много от ценностите му са безвъзвратно изгубени.

Новият му облик е доста стилен, но променен. В средата на църквата са поставени надгробни плочи на председателстващия по старшинство първото заседание на източнорумелийското Областно събрание – епископ Франциск-Доменик Рейналди и епископ Андрей Канова. Също ценна вещ, която се съхранява тук, е саркофаг, направен от известния италиански скулптор проф. Джентиле. Саркофагът e на княгиня Мария-Луиза, съпругата на българския княз Фердинанд, майка на цар Борис III и баба на Симеон II Сакскобургготски. Мария-Луиза е била дълбоко свързана с Пловдив и често е посещавала града с благотворителни мисии. Тя е била изключително вярваща и неин кръстник е самият папа Пий IX.

Днес църквата е реставрирана и архитектурата й е забележителна, което я превръща в една от най-привлекателните постройки на града. На горната й част е поставен часовник с ярки цветове, симетрично от двете му страни са разположени причудливи статуи, колони и декоративни елементи.

В двора на църквата се издига статуя на Исус, изваяна от пловдивския скулптор Кирил Найденов. Тя е доста впечатляваща и най-вероятно ще остане в съзнанието ви като част от същността и характера на Пловдив.