Интервю на Мария Луцова

Екип археолози разкриха най-представителния вход на Епископската базилика откъм късноантичната сграда Ирини преди дни. Още по време на миналогодишната кампания на археологическия обект специалистите попаднаха на прагов камък. Ето какво разказа пред Plovdiv Time ръководителят на екипа – археологът  Жени Танкова за находката и бъдещето на обекта.

- Г-жа Танкова, разкажете повече за поредната интересна находка, която екипът ви откри при разкопките на Епископската базилика.

- Сега разчистваме един сектор - най-северната част на улицата, която свързва късноантичната сграда Ирини с Епископската базилика заради предстоящото строителство. Там попаднахме на едно струпване от градежи – тухлени, споени с  хоросан, примесен с древни фракции строителна керамика.

Между тях има две мраморни колони, които са оформили входа. През миналогодишната работа в този сектор се изяви един прагов камък, ин сито. Явно това е оформлението на този вход, който идва от Ирини. Това според мен е бил най-представителният, централният вход към комплекса, оформящ на запад Базиликата.

- Ще продължите ли там проучването?

- Разкопките в Епископската базилика ще продължат, но в ограничени зони. Целият комплекс е разкрит, но ще им сондажни проучвания, където няма мозайки или където се налага те да бъдат демонтирани за укрепване и реставрация. Ще продължим проучването в дълбочина, за да можем да изясним функцията на по-ранните структури, разположени под наоса на Базиликата и под западния комплекс.

- Кога започва теренната работа?

- В момента сме на терен за няколко дни – до края на седмицата. След това проучванията ще продължат поетапно във връзка със строителните дейности. Това ще се случи, когато реставраторският екип вдигне предвидените за демонтиране сектори от мозайката.  Става дума за една доста голяма ивица в северния кораб покрай северния подпорен зид, в централния кораб на три места, както и в нардекса.

Предвижда се да се демонтират и мозайките от едно от помещенията, ситуирано на север от атриума на Базиликата.  Всички мозайки ще бъдат вдигнати и после пак ще бъдат върнати на място. Само някои, които са в много тежко състояние, вероятно ще бъдат укрепени, реставрирани и експонирани в Базиликата.

- Проектът на каква фаза е?

- Очакваме всеки момент строителното разрешение. Едва тогава ще пристъпим към вдигането на мозайките. Проектът за специалната защитна конструкция трябва да бъде съгласуван с НИНКН и Министерство на културата.

- Явно за поредна година археолозите в Пловдив се стягат за много активен сезон.

- Така е. Затова не знам дали през тази година ще успеем да приключим всичко на Базиликата. Възможно е някои проучвания да минат и за следващата, живот и здраве. Става въпрос вече за сондажи на места, в които няма мозайка. Затова и тези сондажи не са толкова спешни и наложителни. Много възможно е под защитното покритие да продължим да правим разкопки. И все пак, догодина по това време би трябвало всичко да е готово.

- Явно ви предстои да бъдете туристическа атракция и около работата на Централния площад, и около Източната порта и Небет тепе…

- Оказва се, че да. Аз мисля, че няма нищо лошо в това. Ние ще си вършим работата, а и на посетителите ще им е по-интересно. Ще видят процеса на работа и в същото време ще се наслаждават на съкровищата на Пловдив.

- Докато работехте на Епископската базилика, имаше ли интерес от страна на минувачите?

- Докато работехме, хората минаваха и снимаха, макар че това не е разрешено, освен с позволение от ръководителя на разкопките. Нямаше как обаче да ги спрем. Ето ви един куриоз: натъкнахме се на толкова хубави снимки от дронове – неизвестно чии, че ги използвахме за нашата документация.

Извлякохме някаква полза от това неразрешено снимане!  Разбира се, най-значителните заснемания на обекта с дрон бяха направени от Националния институт за недвижимо културно наследство. Те ни направиха геодезическо заснемане, фотограметрия, ортофот.

- Ще разкажете ли малко повече за разговорите с експертите на ЮНЕСКО в процеса на подготовка на кандидатурата на мозайките на Филипопол за списъка с обекти от световно значение?

- Аз присъствах само на един разговор. Експертът разгледа базиликата и след това се събрахме в ателието на доц. Кантарева. Бяхме голям екип -  представителите на „Америка за България”, на общината, ние – действащите археолози, които работят на обекта. Той даде доста добра оценка за паметника.

Много ме зарадваха думите му: „Да, паметникът е страхотен, с големи мащаби,с  мозайки, но базилики по света има много, мозайки – още повече”. Него много го заинтригува и смяташе, че това ще бъде уникалното на паметника - тази структура, която е разположена под Епископската базилика.

Не мога в никакъв случай да бъда категорична, че това е храм. Практиката, изследванията показват, че обикновено под едни такива сгради, които са свързани с религията, има приемственост.

Много вероятно е тази сграда, която се намира под Епископската базилика, да е по-ранен езически храм. Ако успеем това да го докажем, мисля, че това наистина вече ще бъде нещо доста уникално. Не е прецедент, но в още по-голяма степен ще се вдигне стойността на паметника.

- Ако успеете с тези сондажи да докажете своята хитопеза, ще бъде ли експонирана поне малка част от този по-ранен обект?

- Вероятно ще бъде. Подовото покритие извън мозайките в секторите, където те липсват, ще бъде така оформено, че да се видят и по-ранните структури. Говорим за две сгради – едната е с правоъгълен план, другата - с елипсовиден. Елипсовидната е вписана в правоъгълната.

- Елипсовидна форма…

- Има случаи, когато в храмовете има водни басейни, които са точно с такава елипсовидна форма. Но подчертавам – всичко е съвсем хипотетично на този етап. Надявам се да можем да го докажем. Но във всички случаи, даже да не да не е храм, става дума за някаква много важна обществена сграда.

Важността й се доказва и от това, че античната улица по оста север-юг, която би трябвало да попада в обема на наоса на базиликата, я няма. Направихме достатъчно сондажи. Възможно е тази улица да стига до ранната сграда, която тепърва ще проучваме.

Освен това имаме много архитектурни елементи, които са по-ранни от базиликата. Те са някъде от втори век, което още веднъж потвърждава значимостта и оформлението, сложно, красиво и т.н. на тази по-ранна сграда.

- Новооткритите мраморни колони ще бъдат ли експонирани?

- Една част от архитектурните елементи, открити на обекта, ще бъдат експонирани. Ще бъде вдигнат ордерът на тази колонада – база, колона, капител. Радвам се, че с арх. Елена Крачанова, която е проектант на реставрационните и експозиционни планове, сме на едно и също мнение, че не трябва да се прави бутафория.

Имаме достатъчно архитектурни елементи, за да вдигнем колоните в автентичния им вид. Част от тези елементи ще бъдат вдигнати на място, а в западната част – западния комплекс, оформящ базиликата, там тепърва ще предстоят много сериозни реставрационни дейности – нивелиране на настилки, разчистване на паднали структури. Там вече ще се доуточни кое може да бъде вдигнато и експонирано. Може би част от нещата – примерно фрагменти от капители, бази и колони, ще намерят място вътре в самата базилика.