Отбелязваме 76 години от спасяването на пловдивските евреи
76 години от спасяването на пловдивските евреи ще бъдат отбелязани с митинг-поклонение пред Паметника на благодарността на 10 март неделя от 10.30 часа в Дондуковата градина. Честването се провежда от Организация на евреите “Шалом” в града.
Тази година в него ще участват и много ученици от Пловдив и региона, които работят по международни проекти за етническа толерантност, съобщи председателят на организацията инж. Светлозар Калев. Поканени са представители на държавната и местна власт, академичната общност и културните институции. На този ден, с благодарност поднасят цветя и много потомци на участници и свидетели на събитията от 1943 година, когато пловдивчани, начело с митрополит Кирил, спасяват от хитлеристките лагери на смъртта над 6000 свои съграждани евреи. До Паметника на благодарността бе засадена и първата етно градина на толерантността в Пловдив, по идея на младежката организация на „Шалом“ и Фондация "Заедно".
По традиция, след церемонията, възпоменанието ще продължи с поклонение в Бачковския манастир. Представителите на еврейската общност ще поднесат цветя на гробовете на патриарх Кирил и екзарх Стефан, където ще бъде прочетена и специална възпоменателна молитва. Те ще бъдат посрещнати от игумена на манастира архимандрит Самуил.
10 март е обявен за ден на Холокоста и на пострадалите от престъпленията срещу човечеството с правителствено решение от 13 февруари 2003 г. На тази дата през 1943 година е предотвратено депортирането на стотици евреи от България към концлагерите. Основна роля изиграват пловдивският митрополит Кирил (по-късно български патриарх) и софийският екзарх Стефан, заместник-председателят на 25-тото Народно събрание Димитър Пешев, както и много представители на пловдивската общественост.
Kоментари
На тази дата през 1943г, след обществен натиск подкрепен от БПЦ, натиск, който разбира се е могъл лесно да бъде пренебрегнат от държавата, неизвестно официално лице спира (или се въздържа от продължаване) полицейските действия за депортиране на евреите. Евреите продължават да живеят в страх от депортиране чак до лятото на 1944. Ето това е т.нар. “спасение”, за което роля са изиграли не само достойната позиция на известен брой български обществени фигури, но и нерешителността на държавни фигури и най-вече щастливата случайност че немците не са оказали по-силен натиск над българските влсти...