Почти 5 хилядолетия от историята на Пловдив, региона и въобще на Югоизточна Европа са събрани само в една от залите на Археологическия музей за изложбата „Преоткритият свят на стара Европа”. От днес - 14 май, до 27 октомври пловдивчани и гостите на града, ще имат редкия шанс да се насладят на съкровищата от Хотница, Вълчитрън, Панагюрище, Рупите и Дъбене. Наред с тях Археологическият музей показва още 250 артефакти от най-ранната история на града.

Ние трябва да се гордеем, разпознаваеми сме точно с артефактите, които изложбата показва. Югоизточна Европа в праисторията  от края на 7-мо, 6-о и първата половина на 4-о хилядолетие преди Христа е двигателят на световния прогрес. Именно на основата на земеделието и скотовъдството, на благоприятните условия тук, се създава една от най-ранните цивилизации на стария свят. Югоизточна Европа е люлката на тези древни култури, разказа археологът Росица Миткова.

Тя е един от специалистите, подбрали най-важните находки, които да допълнят пъзела от вековната история, представена в експозицията.

В изложбата са представени най-старите керамични фрагменти от Пловдив. Засега те са малко. Бяло рисуваната керамика ни дава основание да кажем, че Пловдив е на повече от 8000 години.  Въобще ние иммеа с какво да се гордеем. Да, Пловдив е един от най-старите живи градове в Европа и въобще в света, защото 8 хилядолетия история не са малко и градът продължава да живее и да се развива.  Посланието на изложбата е „Нека децата ни – където и да се намират по света, да се гордеят със своята история”, разказва Миткова.

Началото на изложбата поставят находки от Плоската могила, разположена на север от река Марица и река Пясъчник, където възниква най-ранното селище.  Малко по-късно се появява още едно селище с подобно име – Ясатепе (Плоска могила), което е на юг от река Марица. Става дума за селища от късната новокаменна епоха. Показани са съдове от двете селищни могили.

Съкровищата далеч не са единственото и най-ценното в изложбата. Древните артефакти, оръдия на труда, култови предмети, масички, изящни съдове те са плод на нашите древни предци и всяко поколение след това открива света по свой начин.

Акцент искам да поставя върху най-ранните средства за комуникация в Югоизточна Европа – орнаментиката и знаците върху култовите предмети, върху плочките. Защото още в края на новокаменната епоха всъщност възникват първите знаци, които вероятно са предавали послания към поколенията. Изразявали са мисли, чувства, разкази.

Върху съдовете има символи на слънцето, спирали като символ на безкрайността, култовата масичка, на която има изображение на животно и вероятно е един от най-древните лунни календари в Югоизточна Европа, разказва Росица Миткова.

От късната каменно-медна епоха, когато благодарение на добива и преработката на мед и успоредно с това – на злато, от Карпатите до Егейското крайбрежие, възникват сходни култове и има унифициране на културата, са представени красиви съдове.

В една от витрините е експонирано едно от най-старите златни съкровища в света – това от Хотница, открито в селищен контекст, както и амулетът от Долнослав.

Показани са много символи на властта от този период – рогове, каменни скиптри, оръжия.  Има култови предмети от  късната каменно-медна епоха, ритуални сцени - вероятно замесване на обреден хляб. Показан е орнаментираният фалос от Оризово, птиците символ на богинята майка.  Има олтари, култови маси.

Всички те са доказателство за богатството на българските земи. Сред находките се представени и съкровищата от Дъбене и Рупите от ранната бронзова епоха.  А в съседна витрина  блестят съдовете от Вълчитрънското съкровище, открито в Плевенско.

Намерено е случайно през 1924 г. и благодарение на бързата намеса на местните власти и един златар, то не е разграбено и е запазено за поколенията. Любопитна подробност е това, че всъщност по силата на закона тогава откривателите трябвало да бъдат обезщетени. Но те се скарват и в крайна сметка от цялата тази борба печелят адвокатите. Те прибират половината от заплащането, а останалата половина е поделена между откривателите, разказва Росица Миткова.  Тя допълва, че за съжаление части от съкровището са унищожени при опит да бъдат поделени от откривателите.

Вълчитрънското съкровище е едно от най-ценните и представителни в световен мащаб и е изключително интересно за торевтиката заради начина на изработка.

Използвани са различини техники. Отдолу под капаците има медни кръгове, които са осребрени. То е част от някакъв дар, заровено е в земята, за да бъде съхранено, но собствениците му явно не са имали щастието да се върнат и да го открият отново. Така е останало хилядолетия, за да го открият съвременниците ни. Има сребърна лента, която оформя орнаментиката върху капаците. То е някъде от 15-14 век преди Христа като датировка. Има изказани различни предположения, принадлежи на късната бронзова епоха, разказва Росица Миткова.

В съседна зала – където се излага по традиция, е и Панагюрското съкровище. Така пловдивчани и гостите на града от 14 май до 27 октомвир могат да видят най-големите богатства на България.

За учените остава и надеждата, че тепърва предстоят още открития, които да допълнят историята ни. Част от нея крие могилата в Маноле, където през новия сезон доц. Костадин Кисьов ще продължи работата си.

Преди това обаче директорът на Археологическия музей в Пловдив ще представи работата на екипа си до момента по време на Националната археологическа конференция в Бяла.  Там един от основните доклади ще е на доц. Кисьов за разкопките на могилата в Маноле.