Освен като голям търговски и занаятчийско промишлен център насред плодородната Маричина долина, Пловдив и до днес е запазил малко или много своя земеделско-стопански характер. Неговите жители в крайните части на града и сега са почти всички земеделци и скотовъдци, отбелязва Стою Н. Шишков в изследването „Пловдив в своето настояще и минало“, издадено през 1926 г. Книгата съдържа ценни сведения за развитието на селското стопанство в региона по това време.

В Пловдив, доколкото позволяват условията, е запазено старото скотовъдство. Голям брой от гражданите отглежда при жилищата си в града поединично едър добитък - крави и биволици за домашните си нужди, а има и стопани на десетки глави добитък с търговски цели. От тридесетина години насам се гледа породист добитък, за чиято цел служат Държавния конезавод в Пловдив и Държавното земеделско училище в Садово с техните расови бикове за кръстосване и продажба на расови телци и юници.

Дребен добитък - овци, пролет и лете приижда от близките села, държи се на паша в околностите на града и млякото се продава по частните жилища, болниците, млекарниците и гостилниците. Отглежда се и добитък за угояване, но в по-ограничено количедство, което не задоволява нуждите на града от месо.

Напоследък е започнало разпространението и на породисти сиамски и малтийски кози заради високата им млечност и лесното им отглеждане. През 1926 г. впрегнатия работен добитък - коне, волове и биволи, заедно с кравите и биволиците в града  е имало около 2300 глави. Отделно през 1926 г. земеделските стопанства в Пловдив са имали работен добитък: 72 бивола, 34 биволици, 138 волове, 59 крави, 376 коне и 41 кобили.

Важен и типичен за Пловдив отрасъл е оризарството. Това растение в пределите на днешна България вирее само в Пловдивския окръг (около 3000 хектара) и в Кочериново, Кюстендилско, около 60 хектара. Само по тези места съществуват необходимите за това растение хидрографски, почвени и климатични условия. Сее се през април, а се жъне през септември, нужни са му общо 150 вегетационни дни, през което време е необходима средна температура от 20 градуса.

Оризовата култура е пренесена в България през XV век от турците, затова и цялата номенклатура по обработването на ориза е турска. Обработването на земята за сеенето на ориза и напояването му и до днес става по стария примитивен начин, ала за олющване и чистене на зърното вече има модерни машини - мелници.

Оризът е най-доходното зърнено растение: от един декар земя се получава най-малко 100 килограма чист ориз, а в добри и плодородни години достига и до 200 кг, обаче обработването на това растение твърде сложна и скъпа работа, поради което само богатите хора се занимават с оризарство.

Годишното производство на ориз в Пловдив се състои от 3350 до 600 хиляди килограма. Пловдивският ориз се цени твърде много по своето качество. По-рано голяма част от произведеното количество е отивала в Цариград.

 По двата бряга на Марица се намират зеленчуковите градини. Добре обработвани, наторявани и изкуствено напоявани с тъй наречените долапи през сухите и горещи летни дни, пловдивските зеленчукови градини през цялата година задоволяват с всякакъв зеленчук нуждите на твърде много и бързо уголемения по население град, като същевременно дават и излишък за износ вън от града.

През пролетта особено София изцяло се снабдява с пловдивски зеленчуци. Стотици семейства в града поминуват изключително с градинарство.

В землището на Пловдив има доста лозя. През 1924-25 г. е имало всичко 573 декара лозя. Много граждани, лозари и кръчмари имат собствени лозя в съседните на града села, а главно в селата край Родопите /Куклен, Брестник, Първенец, Марково и др./, където лозарството съществува от древно, тракийско време.

Най-доброто грозде на Пловдив е тъй нареченото мавруд - черно грозде, от което се добива силно и пивко вино. Самият Пловдив от собствените си лозя добива годишно около 2 млн. кг грозде и 1 млн. литра вино, което не стига дори за нуждите на града.

Климатът на Пловдив благоприятства да растат всички видове овощни дървета от умерения пояс, а някои и от южния - смокини, нарове и др. И днес във всеки двор из града има и по някое овощно дърво, а в землището му има повече от 20 овощни градини на площ от 200 дка.

В ново време в пловдивското землище е започнало отглеждането и на други индустриални и специални култури - слънчоглед, коноп, памук, захарно цвекло, фъстъци, чай и др.

Наред с целите Родопи тютюневата култура отдавна е известна и разпространена и в близките до Пловдив северни поли на Родопите - селата Кричим, Устина, Перущица, Куклен и други.

В последно време немалка част от пловдивското землище се е превърнала в тютюнища, количеството на които от година на година се увеличава, та днес и самият Пловдив е един от големите производители на тютюн. През 1924 г. Пловдивския окръг е имал 12 106 хектара засята земя, от която са получени -12 229 943 кг тютюн.

Обща орна земя в землището на Пловдив има 34 050 дка. От тях:

Зърнени храни - 18 350 дка

Маслени индустриални растения - 3000 дка

Варива - 460 дка

Картофи - 60 дка

Бостани - 510 дка

Зеленчуци - 1520 дка

Фуражни растения - 5077 дка

Сусам - 5 дка

Черничеви дървета - 9,5 дка

Лозя - 568 дка

Овощни дървета - 197 дка.

Общото производство на всички земеделски растения през 1924 г. е възлизало на стойност 36,8 млн. лева.